Remember me(Stray kids FF)[ЗАВЪРШЕНА]

11

Г.Т. Хюнджин
Вчера беше уникално. Беше толкова красива, но още не съм сигурен дали съм влюбен в Сойон. Ще я поканя на още няколко срещи и ще се уверя в това какво изпитвам към нея.

Г.Т. Хюн
Когато се събудих отидох в кухнята. Чух някой да плаче. Това беше майка ми. Отидох при нея и я прегърнах.

Хюн:
Мамо, какво се е случило?

Джиа:(името на майката на Хюн)
Обадиха ми се от болницата. Баба ти е починала.

Каза тя през сълзи. И аз започнах да плача. Преди 1 година умря баща ми, а сега и баба. Помогнах на мама да се изправи, защото беше на земята. Заведох я до спалнята й и тя легна на леглото. Завих я и оставих да спи. Аз слязох долу, седнах на дивана и започнах да плача тихо. Тогава телефона ми звънна. Беше Джисънг.

Хюн:
Ало?

Джисънг:
Хюн, плакала ли си?

Хюн:
Не. Добре съм. Какво има?

Джисънг:
Не, не си добре. Искаш ли след 15 минути да се срещнем в парка?

Хюн:
Добре.

Затворих му. Явно не успях да прикрия сълзите си. Преоблякох се и тръгнах към парка.

Г.Т. Джисънг
Реших да звънна на Хюн да я питам дали иска да излезем, но когато тя ми вдигна разбрах че плаче.

Джисънг:
Момчета, излизам.

Минхо:
Къде отиваш?

Джисънг:
Като се прибера ще ви разкажа.

Сложих си шапката и бягайки тръгнах към парка. Когато я видях спрях. Седеше на една пейка и плачеше.