Remember me(Stray kids FF)[ЗАВЪРШЕНА]

12

Г.Т. Джиа
Вече беше време Хюн да става защото беше на училище. Когато се качих в стаята на Хюн ги видях как с Джисънг са се прегърнали. Бяха очарователни.

Бяха толкова сладки. Не исках да ги будя. Явно днес Хюн няма да ходи на училище. Затворих вратата тихо и слязох долу да направя закуска.

Г.Т. Хюн
Когато се събудих, Джисънг още спеше. Беше много сладък, че не исках да го будя. Тръгнах да ставам, но нещо ме спря. Това беше ръката на Джисънг. Опитах се да я махна но тогава той каза нещо.

Джисънг:
Моля те, нека останем така още малко.

Хюн:
Но аз трябва да ставам.

Джисънг:
Моля те.

Хюн:
Оффф.........добре.

Защо трябва да е толкова сладък? Какво си мисля? Не мога да позволя да се влюбя в единственото момче с което се разбирам.
След няколко минути станахме и отидохме да ядем. Още от стълбите се усещаше приятната миризма на палачинки.

Джиа:
Вече сте станали. Страхотно! Хайде елате да закусите. И Хюн днес няма да ходиш на училище.

Хюн:
Добре.

Джисънг:
Това значи че може и днес да бъдем заедно, ако искаш разбира се.

Хюн:
Разбира се че искам.

Прегърнахме се. Беше ми толкова приятно с него.

Джисънг:
Аз ще мина през вкъщи за да се преоблека и после ще се върна тук.

Хюн:
Добре.

След закуската изпратих Джисънг.

Джиа:
Влюбена си в него.

Хюн:
Какво? Не е вярно.

Джиа:
Мила. Нали знаеш че можеш да ми кажеш всичко?

Хюн:
Знам мамо.

Прегърнах я. Разказах й за това което изпитвам към Джисънг. Тогава на вратата се звънна. Беше Джисънг. Какво ще правя? Помолих мама да отвори докато аз се оправя. Облякох това и слязох долу.