pt.12🥀

199 27 3
                                    

Хечан спокойно ходеше към училището си със слушалки в ушите ритайки едно камъче, но нещо привлече вниманието му.В една от уличките до учището му седяха две за него познати фигури.Не, те не просто седяха, а направо се изяждаха.Хюк се загледа и разбра, че едната фигура е Марк а другата на някакво момче.Нещо в Хюк се пречупи.Защо му пукаше какво прави Марк?Дори не беше усетил кога очите му се бяха насълзили.Реши да не се тормози повече и влезе в училището.Докато вървеше по коридорите видя Джисънг и Чонло хванати за ръце.

-Хей Хечани.-Каза му Чонло с усмивка, но Хюк се направи, че не го чува и продължи по пътя си.Влезе в стаята и се излегна на чинът си.Нямаше желание за нищо най вече пък да е в часа на Марк, но нямаше друг избор.Учениците започнаха да влизат, а заедно с тях и Марк.Той насочи погледа си директно върху Хюк, но малкия така и не забеляза това.Хюк реши да си сложи слушалките и да се прави, че не е тук но чернокосият явно не беше на това мнение.Хюк наддигна главата си и видя, че учителят му се насочва направо към него.

-Донгхюк, какво си мислиш че правиш?

-На какво ви прилича ,,господине,,.-отвърна Хюк с фалшива усмивка

-На наказание.След часовете тук.

-МОЛЯ?-направо извика Хечан.

-Чу ме.А сега ако обичаш внимавай.-Марк му се усмихна, а Хюк даже не можеше да го гледа.Когато го погледнеше образът на него и онова момче изплуваше в главата му.Той просто се примири и спокойно изчака часа да свърши.

________________________________

В края на деня Хюк ср беше насочил към стаята си за наказанието.Той натисна дръжката и гледката която завари никак не му се понрави.Там седеше Марк и онова момче от по-рано отново изяждайки се.Та те дори не го забелязаха.

-Вземете си стая.-каза раздразнено Хечан и седна на чинът си.Двете фигури явно го чуха и се отдръпнаха един от друг.

-Дойонги, после ще се видим.-прошепна му Марк а той му се усмихна засрамено излизайки от стаята.

-Е Донгхюк, само двамата сме.

-Не ми пука.-отвърна раздразнено Хюк.

Марк стана от мястото и се прибилижи на опасно близко разтояние от устните на Хечан.

-Слушай ме сега дребен.Не се прави на корав.

-Или какво?

-Или това.-каза Марк хдърпайки Хюк към себе си и почвайки да нанася целувки по вратът му.

-Разкарай се дядка.-каза едвам Хюк

След като Марк чу обръщението много му напомни на един определен човек.

-Какво каза?-попита отново по-големият.

-Казах да се разкараш от мен.-Хечан го избута, взе раницата си и си тръгна оставяйки Марк сам.

________________________________

Бууум.⚜️

⚜️

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
𝙎𝙖𝙫𝙚 𝙢𝙚 𝙛𝙧𝙤𝙢 𝙢𝙮 𝙛𝙚𝙚𝙡𝙞𝙣𝙜𝙨Where stories live. Discover now