-По дяволите, по дяволите!Дали да му кажа?Или не?Не знам какво да правя мамка му!-размишляваше си Хюк на глас.След 2 часа мислене Хечан реши да не му казва засега, но докага щеше да крие.Сега нямаше да му мисли много затова грабна раницата си и тръгна към спирката на автобуса.Взе телефона си и видя, че му остават 10 мин затова се затича към спирката.След като видя, че има 15 мин му идеше да заплаче.Изведнъж пред него се появи черна и на външен вид скъпа кола, а от нея се показа не кой да е а Марк.
-Качвай се дребен.-предложи му Марк.
-Как ли пък не.Навсякъде но не и с теб!
-Не мисля, че имаш голям избор, защото ще закъснееш.
За жалост той беше прав.Хюк испуфтя и се качи в колата докато Марк се усмихваше самодоволно.
-Сложи си колана.
През цялото време Хечан усещаше погледа на Марк върху себе си.
-Ще престанеш ли да ме зяпаш през огледалото?-попита раздразнено Хюк.
-Знаеш ли, че си страшно красив?-след като Хюк чу това веднага се изчерви и наведе глава.Това не остана незабелязано от Марк който го сметна за очарователно.
-Е, стигнахме.
Хечан направо излетя от колата а Марк се усмихна на реакцията му.
________________________________
-Ейй, Хечан къде си се отвеял?-попита Джисънг дърпайки Лоло в скута си.Хечан се изплаши от внезапния въпрос.
-Никъде, мисля си за теста по философия.-излъга Хюк.Истината беше, че той си мислеше за Марк и нещата които се случват.Образът му се беше запаметил в главата на Хюк и това го побъркваше.Мислите му отново бяха прекъснати от Джисънг.
-Но ние нямаме тест?-зачуди се объркания Джисънг.
-А, аз такова трябва да тръгвам!Чаоо!-каза Хюк и остави объркания Джисънг и Чонло сами.
Хечан реши да се прибере, защото всичко му идваше в повече.Щеше да измисли оправдание пред родителите си.Сега щеше да се прибере и да размишлява над всичко.
________________________________ Къса е, но каквато такава.⚜️
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
