Чувството да се събудиш до любимия си човек е незаменимо.Да си прегърнал човека когото обичаш и да усещаш проклетите пеперуди в стомаха си.Точно така се чувстваше Марк в момента.
Дребното момче бе лъч светлина в живота му.Носеше му щастие с всичко, което направи.Бе щастлив, че има такъв човек до себе си.
Марк погали нежно малкото лице на момчето в прегръдките си, любувайки се на красотата му.Как бе възможно да съществуват толкова перфектни създания?Никой обаче не можеше да отговори на този въпрос.
-Марк, защо ме гледаш така налудничево?-Донгхюк попита сънено, изкарвайки Марк от транса в който бе попаднал.
-Гледам те влюбено, Хюк.-Марк се усмихна и целуна челото му, карайки Донгхюк да зачерви бузите си.
• • • •
-Хьонг, какво ще правим днес?-Донгхюк полюбопитства.
-Ще те заведа на място, което ще ти хареса.-Марк му отговори и го придърпа в скута си.
-Добре, хьонг.-Донгхюк се усмихна мило и доближи лицето си до това на другото момче.
Марк скъси останалото мижитурно разтояние помежду им и завладя устните му.
Дребното момче задвижи устните си, и умело мушна езика си в чуждата уста.
-Ммм Хюк, ако продължаваме така никога няма да излезем оттук.-Марк прошепна в ухото му, целувайки вратът му.
-Отивай да се оправяш, Донгхюк.-По-голямото момче му каза някак заповеднически побутвайки Хюк да стане от него.
-Не искам да ставам.-Хюк се нацупи, което го правеше още по очарователен.
-Не те и питам.-Марк хвана задника му в шепите си и го понесе към горния етаж.
_____________________________
Това вече стана много тъпа глава.⚜️
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
