Момчетата продължиха да се прегръщат доста дълго, но тогава Хечан се осъзна.Избута Марк който остана очуден.
-Това няма да се случи втори път.-каза Хюк и си тръгна.
Марк остана на едно място и започна да преосмисля всичко.Щом видя по-малкия за първи път нещо в него трепна.Искаше да го прегръща,защитата и пази от всичко и всички.Да го вижда щастлив и спокоен.Да, той изпитваше чувства към малкия, но не беше сигурен, че чувствата са взаимни.
________________________________
Вече вкъщи Донгхюк се хвърли на леглото си и започна да ридае.Дори не знаеше защо го прави.Може би, защото Марк не споделяше чувствата му.Определено това беше причината.След като си помисли добре, Хюк реши че най-добре ще бъде да захвърли тези чувства и да продължи напред.И точно това щеше да направи.Щеше да игнорира Марк и да се прави, че той не съществува.Но на кого му пука, че той ще го направи.На никого.На Марк ще му бъде все тая, защото не му пука за Хюк и няма и да му запука.Това беше самата истина.Мислите му бяха прекъснати от телефонът му.
-Ало?
-Да Джисънг.
-Всичко наред ли е Хюк?-попита Джисънг, защото чу хлипанята на най-добрият си приятел.
-Нищо не е наред Сънг, нищо!
-Искаш ли да дойда?
-Да, моля те.
-След 5 мин съм пред вас!-и с това Сънг затвори.
След малко на вратата се позвъня.Хюк стана лениво и отиде да отвори.На вратата беше посрещнат от Джисънг с две торби пълни с храна.Хюк се отдръпна и направи място на приятелят си да мине.Сънг влезе и остави торбите на масата в хола, след което се обърна към приятелят си и го прегърна, а Хюк захлипа на рамото му.
________________________________
След известно време Хечан се успокои и разказа всичко на Сънг, който остана бесен от чутото.Щеше да го върне на Марк и то тупкано, за дето се беше подиграл с чувствата на Донгхюк.Де да знаеха, че Марк също изпитва чувства към Хюк.
________________________________
Тази глава стана ужасна.⚜️