През целия път Донгхюк целуваше врата на Марк, а това не беше никак добре.Марк започна да си мърда главата, но това накара Хюк да стане по-упорит.Неволно Марк изтена.Хечан чу това и се подсмихна.Реши да продължи с играта си.
-Хьонгг, искам те.
-Пиян си Хюк.
-Ами ако не съм?
Марк не му отговори.Останалата част от пътя никой не гъкна.Марк внимателно пусна Хюк да стъпи на земята.
-Е, стигнахме.-чернокосия отключи и двамата влязоха в апартамента на по-големия.Донгхюк с любопитство запомна да разглежда къщата.Спря се на снимка която грабна окото му.На смимката бяха Марк и Джено.Да не би те да се познаваха.
-Откъде познаваш Джено?-попита Хюк.
-Мога да те попитам същото?
-Гадже е на брат ми.Ами ти?
-Той е мой брат.-отговори простичко Марк.
-Моля??
-Да.-каза по-големия сядайки на дивана.-Хайде ела и ти.
Донгхюк с бавни крачки се доближи до него и седна.Настъпи мълчание, в което и двамата само се гледаха в очите.Само на Хечан ли му се привиждаше или Марк наистина се приближаваше към него.Вече на сантиметри един от друг Марк прошепна срещу устните му.
-Не мога да те деля Донгхюк.Не мога, и не искам.-Чернокосия съвсем унищожи разтоянието помежду им.Целувката не продължи дълго, защото дъхът и на двамата свърши.
-Нека лягаме любими.-прошепна Марк и понесе Хюк булченската към стаята си.
________________________________
Лека нощ прЕятели.⚜️
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
