Bad boy

4

Поредната сутрин. Оправих се и тръгнах към мястото на което не исках да стъпвам...училище... не исках да виждам Джимин и 'бебчето му' ..
             ~~~~~~~~~~~~~
Докато пътувах си мислех как обичам човек, който ме мрази, който си има гадже което обича и пази, който ме заплаши, че ще ме изчука пред всички в коридора.. Мамка му, защо го заобичах?! Защо?! Защо трябва да страдам?! Защо трябва да рева по цели нощи?! Защо не ям?! Защо се самонаранявам по всякакъв начин?!
-А-аз съм в-влюбена.-казах тихо и се спусна сълза по лицето ми, след това още една и още една. Дойде и спирката на която трябва да слизам. Слезнах и тръгнах към даскало, стигнах там и влезнах. Още на вратата видях Джимин, но Чаейонг не беше с него.. Странно, много странно. Той също ме видя и се усмихна. Усмивката му, обичам я, това е най-хубавата усмивка.
А-аз..о-обичам го.. Докато се усетя той дойде при мен и каза-
-Здравей, как си?
-Мерси, добре, ти?
-Бил съм и по-добре.
-Защо какво стана, Джимин?
-Чаейонг..сърди ми се..
-Джи-Джимин аз.. ъм, дано се оправите.- усмихнах се фалшиво, никога не съм се усмихвала истински на някой.
-Ра, какво ти е? Държиш се.. не знам.. странно.
-Странно?- започнах да се панирам.
-Да, Йон Ра, странно. - отговори притеснен. Чакай! Той се притеснява? Трябва да му кажа как се чувствам, но не знам кога и как...
-Джимин, добре съм. Не се притеснявай за мен. Притеснявай се за 'бебчето ти'.- отговорих злобно.
-Какво ти става, мамка му?!- повиши ми тон той.
-Не те вълнува!- отговорих аз като се обърнах на другата страна.
-Ра, вълнува ме повече от всичко.- каза той смекчавайки тона си.
-Не ме лъжи, Джимин. Не ми давай надежди, защото после ще си патиш.- отговорих му аз и си тръгнах. Не ме вълнуваше, че щях да имам неизвинени. Просто не исках да го виждам.
    
      ~един час по-късно~

Прибрах се в нас тръшкайки вратата. Седнах на дивана и заплаках. Писна ми. Някой почука, кой беше?! Никой не чакам, никой не е идвал в нас. Никога. Отидох плахо до вратата и отворих, погледнах и се изненадах.. много.
-Пусни ме да вляза, Йон Ра!-каза злобно Чаейонг и ме бутна, паднах, тя влезна вътре, а аз станах и казах.
-Махай се от тук! Какво искаш от мен?!- повиших тон ядосано.
-Искам да поговорим за Джи...- бе прекъсната от позвъняване на вратата ми. Кой беше, подяволите?! Ъхх... отидох и отворих вратата. Беше Джимин.
-Какво искаш, вообще за какво и ти дойде?!- попитах още по-ядосана.
-Чаейонг?!-бутна ме той и отиде при нея.
-Бебе, какво правиш тук?!- попита зачудено тя.
-Аз, ъм.. търсех те.- каза набързо той. На сто процента съм сигурна, че излъга.
-Оййй, колко мило! Хайде да си тръгваме!- каза Чаейонг и го дръпна за ръката, но явно го е дръпнала толкова силно, че той щеше да падне върху нея, но вместо това тя седна в него и почнаха да се целуват на МОЯ диван.
-Иъл, гнусни сте. Махайте се.- казах наранена и едвам се сдържах да не ревна.
-Добре, чао.- отговори Джимин и я взе като булка и я изнесе от вкъщи, аз треснах врата, строполих се на земята и започнах да плача ли плача..

    ~30 минути по-късно~

Взех една острилка, разглобих я, взех ножчето и го забих в китката на лявата си ръка. Докато бях още в съзнание се обадих на някой си номер, дори не видях името, просто казах:
-Забих си нож в ръката, помощ.- загубих съзнание.
          
      ~следва продължение
————————————————————————————————

Честит рожден ден, Роузи! Обожавам те! ♥️✨🥀🐻

~Какво мислите, че ще стане и харесва ли ви историята до тук?~ 🙈🌹