Ра ми се обади?! Сигурно е станало нещо.
-Забих си нож в ръката, помощ.- каза тя и затвори. Веднага тръгнах към тях. Стигнах, влезнах и я видях да лежи на земята с локва кръв до нея. Взех я като булка и започнах да тичам с пълна сила към болницата. Стигнах, те я взеха и ми казаха:
-Господине, чакайте от вън.
Аз побеснях и седнах.
~~ 1 час по-късно ~~
Един час седя и чакам! Бесен съм!
-Господине, как се казвате?- попита ме доктора държейки докоменти.
-Пак Джимин, докторе.- отговорих притеснен.
-Какъв сте на госпожица, Ра?- попита той. Боже, какво да кажа?!
-Ъм.. гаджето ѝ.- изстрелях на бързо.
-Добре, след половин час можете да влезнете и да я видите.- каза доктора и продължи по дългия коридор.
~~ половин час по-късно ~~
Влезнах в стаята и я погледнах. Тя спеше, беше толкова спокойна и сладка. Вообще какъв тъпак съм да я заплашвам?! Мисля, че започвам да я харесвам.. докато си мислех тя каза изненадана:
-Дж-Джимин?
-Да, Ра. Как си?- попитах и ѝ се усмихнах.
-Ами.. добре. Ти какво правиш тук?
-Днес по-рано ми се обади и каза "Забих си нож в ръката, помощ." аз се притесних, дойдох до вас и те взех след което те доведох тук.-разясних на бързо.
-Б-благодаря ти.- усмихна ми се тя. Тази усмивка, толкова е сладка и невинна..
-Йон Ра, защо го направи.- станах сериозен.
-Виж.. Стават много неща и съм супер объркана и ох.. просто сложно е.
-Обясни ми.
-Харесвам едно момче, но той си има гадже, което обича и пази.С-страх ме е да му кажа какво чувствам.-каза тя с насълзени очи. Къса ми се сърцето като я гледам така, а и кое е това момче?!
-Ра, кажи му назависимо от това какво ще стане или как ще реагира.
Тя не каза нищо, а кимна.
-А кое е това мом..- тя ме прекъсна и недоловимо каза:
-Ти, Джимин.
~ следва продължение ~
————————————————————————————————
Хора извинете, че ме нямаше толкова много време ❤️
