Понякога човек толкова купнее и толкова чака за едно нещо , че когато го пилучи вече почти не му е интересно . Когато го получи се чуди да го вземе или да го върне , защото е чакал прекалено много , за нещо което може да му причини повече болка отколкото щастие . Чакал си , чакал си , видял си много минуси в това нещо , които не си виждал в началото . Не си ги виждал , защото желанието да го имаш те завладява. Странно е как човек иска нещо , но само до определен период . Ние хората забравяме и не желаем нещо толкова щом минат дни , месеци , година ...
Не го желаем , защото сме си изхабили силите по него , изцедили сме се до край и вече не намираме смисъл в него...
Замислете се колко пъти сте си харесвали някоя блуза в мола , но когато отидете да я вземете след 1-2 месеца вече не я искате толкова и вълнението не е същото.
Същото е и когато купнееш за човек , който нямаш и след година получаваш, напук на това че вече не ти е интересен . Мамка му получаваш го и не знаеш какво да правиш с него . Започваш да мислиш и да мислиш , и да мислиш. Чудиш се , ако отвориш сърцето си за него дали ще ти причини повече болка отколкото , ако го оставиш . Чудиш се дали да не пробваш просто , ей така за момента да го отвориш и да видиш какво ще направи с него . Намираш много колебания , спънки , страхове и се изправяш пред избора , който така и не можеш да вземеш....
