♡4♡

47 14 24
                                    

~Гледна точка Taehyung~

Всички се наспахме. Кратко, но достатъчно, за да имаме в повечко енергия за концерта ни. Трябваше да издържим на лудите ни японски фенове.

- Taehyung hyung, имам въпрос. - Jungkook

- Намери кой да питаш... Казвай. - аз

- Ако случайно... Така харесаш снимка на някое A.R.M.Y. в Twitter как би реагирал и какво би направил? - каза Jungkook и направи заешка физиономия.

Ако прави така... Значи е направил това, което ме пита.

- Ами... Ще извикам Jin hyung да ми помогне да отхаресам снимката. - аз

- Какво пак за мен говорите? - Jin

- А нищо. - Jungkook

- Jungkook е харесал снимка на A.R.M.Y. и ме пита как ще реагирам. - аз

- А знам това. Все пак той ми каза първо на мен. - Jin

- Ти спеше! - каза Jungkook и ме посочи.

- Е добре де... A.R.M.Y.-то беше... - аз

- Две момичета. - Jungkook

- Искам да ги видя! - аз

- Какво да видиш? - Jimin

- За какво си говорите? - J-Hope

- Пак не сте ме повикали за нещо. - Namjoon

- За пръв път да ми е интересно нещо. - Yoongi

- Хайде дай да видим! - аз

Jungkook взе телефона си и ги потърси. Нямахме търпение да ги видим.

Той ни показа снимката. Бяха ми много познати...

- Красиви са. - Jimin

- Не ми изглеждат японки. - Namjoon

- Но са се тагнали от тук. - Jin

- Чакай Jungkook това не са ли момичетата, с които се сблъскахме в мола? - аз

- Всъщност... Май да. - Jungkook

- Я дай да видя. - Yoongi

Yoongi hyung ги видя. Май му харесаха.

- А коя падна в ръцетете ти Jungkook? - Yoongi

Той отиде при него.

- Тази ми изглежда по-малката. Тази, която е паднала в теб. - Yoongi

- Нямам си и на представа дори как се казват, на колко са, корейки или японки са. Аз тогава щях да умра. - Jungkook

Тогава всички се засмяхме, освен Jungkook. Понякога го съжалявам.

- Ти какво се смееш Taehyung hyung? Малко ви видях как се гледате! - Jungkook

- Тя е прекалено нормална... - аз

~Гледна точка Dara~

- BORA ВЪРНИ МИ ТЕЛЕФОНА! - крещях аз, но тя се правеше, че не ме чува.

- Ако не ми кажеш какво е да паднеш в ръцете на супер сладко момче няма да ти върна телефона! - Bora

- Добре, ще ти кажа! - аз

Аз ѝ обясних колко неловко беше.

- Пахапхаха... - Bora

- На какво се смееш пък ти? Я ми върни телефона! - аз

Тя ми върна телефона.

- Изморих се. Ще си полегна малко. - Bora

- Няма ли да гледаш live концерта на BTS? - аз

- Ще го видя след концерта. - Bora

- Ако нещо интересно е станало на концерта ще ти кажа веднага. - аз

- Добре. - Bora

Тя отиде в стаята си, а зачаках оставащите 10 минути до за започването на концерта. Чаках, чаках.... Изведнъж телефона ми изписука... Погледна известието и се разкрещях:

- BORA ИДВАЙ ВЕДНАГА!

- КВО СИ СЕ РАЗКРЕШЯЛА МА?!

- КОНЦЕРТА ПОЧНА!

- АМА НАЛИ, ЩЕШЕ ДА ВИКАШ, АКО СТАНЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО?!

- ДАВАТ SINGULARITY!

Докато се усетя, беше седнала до мен...

- Аре пускай, кво задържаш?!

- Да бе, да бе, пускам.

Kamu telah mencapai bab terakhir yang dipublikasikan.

⏰ Terakhir diperbarui: Mar 06, 2019 ⏰

Tambahkan cerita ini ke Perpustakaan untuk mendapatkan notifikasi saat ada bab baru!

The Dance MachinesTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang