Story of my life(One Direction)

2 част

ГНТДж(Джес)

- Ох, тежко ми стана- каза Найл облягайки се назад.
- Как няма да ти стане, като изяде всички палачинки и половината торта.- засмях се - трябва да почистим преди брат ми да се е прибрал, че ще почне да мрънка защо не сме почистили.
- А той, защо се бави толкова с ходенето до магазина?
- Незнам, но да се залавяме за работа.
Найл и аз почистихме. След това брат ми се прибра, стоварвайки една камара торби на масата.
- Приключихте ли с чистенето?
- Да, а ти къде беше?- позаинтересовах се.
- До магазина - каза просто.
- А ти целия магазина ли изкупи?- учудих се.
- Не, само половината.- пошегува се, а ние се засмяхме.
След като приключихме с 'приготовленията', аз и брат ми се качихме за да се облечем. Аз обух тъмно сини къси панталонки с висока талия и черен потник. Нанесох лек грим и слязох долу.
- Еха, заек много си  красива!- прегърна ме.
- Мерси!- казах мило.
- Сладкишче, прекрасна си.- каза Найл.
- Благодаря.
На вратата се позвъня, а след малко през нея минаха 4-ма човека. Е поне мисля, че бяха толкова защото очите ми бяха забити в едно от 3-те момчета.
То имаше шоколадови къдрици и хипнотизиращо зелените му очи  бяха забити в моите. Т-това е......Хари Стайлс!

ГНТО:( Оливия )

Започнах да се обличам за партито на сестрата на Луи. Накрая взех едни черни къси панталонки с висока талия, къс бял потник и сложих една тънка риза на черни и червени квадратчета. Напръсках се с люубимият си парфюм. Сложих очна линия, спирала и гланц. Сресах косата си и я оставих пусната. Когато бях готова слязох долу където бяха и моите трима глупаци.
Хари беше с обичайната си бяла блуза и с черни дънки. Сякаш ще умре ако сложи нещо различно, но пак си го обичам.
Зейн беше облечен по същия начин, но имаше и едно кожено яке отгоре.
Лиам беше най различен. Сини дънки и бяла блуза.
И тримата в момента ме зяпаха.
- Какво? Не е ли добре?- огледах се притеснена.
- Ам, Лив, не е ли малко....малко, малко?- попита брат ми.
- Хари, това е парти, не църква. - защити ме Лиъм.
- Супер си любов.- каза Зей и ме прегърна.
- Не съм казал ,че е грозна! Тя ми е сестра, естествено, че ще е красива, но просто, нали знаеш - отворкото се обърна към мен - не искам да бъдеш наранена.
- Няма - казах и го прегърнах.- Знаеш, че те обичам, нали?- попитах във врата му.
- И аз.- прошепна за да го чуя, само аз.
- Не искам да прекъсвам брато-сестреният момент, но ще закъснеем.- каза Лиъм.
- Млъквай Пейн. - казахме аз и брат ми едновременно и се засмяхме.
По пътя, не стана нищо интересно. Хари и Лиъм водеха оживен разговор за някаква поничка, докато аз и Зейн им се смеехме.
Когато пристигнахме, звъннах е на звънеца, но брат ми каза:
- Това е тъпо.- и отвори вратата.- вътре имаше две момчета и едно момиче. Не успях да ги огледам защото погледа ми се спря на Луи.
- Морковчеее!- извика и разтвори ръце.
- Луиии!- извиках и скочих в ръцете му.
- Колко си пораснала!- каза и ме огледа.
- Луи, не сме се виждали от 2 месеца, не от 2 години.- засмяхме се.
- Въпреки това.- усмихна а се.
Видях как момичето което мисля, че е негова сестра и брат ми се зяпат. Беше доста неловко и както винаги, аз трябваше да оправя нещата.
- Хей, ти трябва да си рожденичката?- попитах я мило и я хванах за ръка.
- Ам...да...аз съм Джес.- каза срамежливо.
- Аз съм ....- прекъснаха ме. Мамка му, мразя да става така.
- Лив, помниш ли Найл?- попита ме Луи и посочи момче с мръсно руса коса, небесно сини очи, възхитителна усмивка...
- Лигата. - прошепна Лиъм.
Идиот.
- Оливия Стайлс?- беше изненадан, почти колкото мен.
- Найл Хоран?- изимитирах го, а той се усмихна. Мале ще се разтопя.
- Да, а аз съм Луи Томилсън, спрете да изтъквате очевидното.- каза Луи и тримата глупаци зад мен се изсмяха. - Е хайде да играем на нещо. Истина или предизвикателство?- предложи Луи.
- Ам..ок.- каза брат ми.
- Айде. - Зейн.
- А-аз ще взема шише.- каза сладура, ам ...... така де Найл.
След 5 мин играта започна.
Започнахме само с истина за да се поопознаем. Но после минахме на предизвикателствата.
- Кой върти?- попита Зейн.
- Аз!- каза Лиъм.
- Падна се Лиъм да предизвика Джес.
- Е Джес .... седни в скута на Хари до края на играта!- каза и се усмихна мазно. Тя се изчерви, но отиде.
Тя завъртя шишето и ѝ се падна Найл.
- Е, приятелю рус.- каза и всички се засмяхме.
- Ам и ти си руса!- запротестира блондито.
- Шшт, не разваляй магията.- засмяхме се по силно.- Ти, иии...Лив, в една стая за....15 мин.- качих е се в стаята на Луи и започнахме да чакаме времето да минава. Беше адски неловко, а аз мразя това.
- Е Нйлър, с какво се занимаваш?- той ме изгледа лошо заради прякора който му дадох и захапах долната си устна за да не се засмея.
- Не ме наричай така, и не прави това!- каза и се приближи.- А в отговор на въпроса ти, уча в колеж.
- Специалност?- повдигнах вежда.
- Мениджмънт.- отговори бързо.
- Гадже?- не усетих как думите излизат от устата ми и той се усмихна.
- Интересува ли те?- мазна усмивка си проправи път на лицето му.
- Просто отговори.- наведох глава.
- Не. - каза просто. - А ти?- повдигна вежда в очакване.
- Не... - той се усмихна - не е твоя работа.- ха, изиграх го.
- А, значи това дали си имаш гадже не  е моя работа, но това дали аз си имам е тяоя?- каза, а аз се засмях.
- Ами , нещо такова.- казах и се усмихнах.
- Е какво ще правим докато ни отворят. Отсават- погледна часовника на ръката си - 12 мин.
- Да се поопознаем.- казах.
- Сериозно?- повдигна вежда.
- Да, единственото нещо което знам за теб е че не те бива по история.- засмях се.
- В дипломата иамаме 5 така, че си гледай работата.- засмях се.- Аз знам, ще си по малката сестра на Хари Стайлс и, че имам забрана да не излизам, да се чукам или да правя каквото и да е било с теб. И също така означава, че си упориата и инатлива.- леко се изчервих от избора му на думи.
- Топло, топло, но имаш една малка грешка.- казах и станах от леглото.
- Каква?- учуди се.
- Никой не може да ми казва с кой ще излизам, чукам или правя каквото й да е било.- ТОВА АЗ ЛИ ГО КАЗАХ? ОТ КЪДЕ Е ТАЗИ СМЕЛОСТ БЕ МОМИЧЕ???- крещеше подсъзнанието ми.