Story of my life(One Direction)

10 част

ГТНО:( Оливия )

Прибрахме се, а Джес веднага се качи горе. Хари се обърна към мен и изглеждаше малко ядосан.
- Е...Зейн, Лиъм, Найл ще ми помогнете ли за вечерята?- попита Луи, а те кимнаха.
- Сериозно? Ще готвиш с този който го е страх от вода ,този който го е страх от лъжици и този който изяжда всичко по пътя си?- попита брат ми, а аз се изсмях.
- Да .- каза спокойно и излязаха от стаята.
- Добре, давай.- казах. Очаквах да вика, блъска и да ми се кара, но той дойде и ме прегърна.
- Знаеш колко те обичам, нали?- попита в косата ми.
- Кой по шибаните дяволи си ти?- попиатах объркана.
- Този който ще оправи нещата. Мерси Лив, мерси че ми отвори очите.- целуна ме по бузата и се качи горе.
- Хайде, влезте, няма го.- знаех, че четиримата глупаци седят на вратата и слушат.
- Как?- попита Лиъм объркан.
- Казах ти, не можеш да я стреснеш.- каза Зейн смеейки се.
- Защо?
- Защото е Стайлс. - отговори просто чернокосия и седна на дивана.- Стайлс, не се плашат, те са тези които плашат.
- Приеми го Лиъм, не можеш да стреснеш морковчето ми.- каза Луи и ме гушна водейки ме до дивана. Тримата седнахме на него. По едно време Найл влезе от кухнята с пуканки.
- Какво изпуснах?- попиата, седна до мен, намръщи се, плесна ръката на Луи, взе ме и ме сложи в скута му. Аз се усмихнах на ревността му и го целунах.
- Нищо интересно, Лиъм си мисли, че може да изплаши гаджето ти.- Зейн се засмя.
- Добре, добре, какво ще гледаме.- Лиъм смени темата.
- Нека да бъде "отвлечен".- предложи Луи.
Пуснахме филма и започнахме да гледаме, като след всяка сцена Найл не збаравяше да ме целува поне по веднъж.

ГНТДж:( Джес )

Седях си в стаята когато на врата се почука, помислих, че може да са Луи, Лив или Найл, но беше Хари.
- Не искам да говоря с теб!- изохках.
- Няма да говориш! Ще слушаш.- каза и дойде до мен.- Никога не съм докосвал друго момиче, никога не съм обичал или харесвал друго момиче така както харесвам теб, никога не съм мислил или правил нещо за друго момиче. Винаги ше бъдеш само ти! Изведнъж в главата ми се появиха мисли, че ако не забавим темпото ще те нараня! Не осъзнавах, че правя точно това като те наранявам с тези думи. Мразя да си ми ядосана. И мразя да съм далеч от теб.- каза Хари.
Не знаех какво да кажа. Гледах шокирано.
- Моля те кажи нещо, каквото и да е! Напсувай ме,Викай ми..- прекъснах го целувайки тези розови устни.
- Обичам те. И наистина трябваше да млъкнеш.- казах прегръщайки го.- Обещай повече да не ме нараняваш и да не ме плашиш така.- казах в прегръдката.
- Обещавам.- каза и ме стисна по силно.- Хайде, влезте.- каза Хари, а аз седях и се чудех за какво говори. По едно време от вратата се изсипаха 4 момчета, а Лив мина покрай тях и дойде до нас.
- Не ме гледай така! - каза тя на брат си.- Казах им, че ще ги хванеш, но те "нее".- Луи се засмя на въздушните кавички на Лив.
- Исках да пробвам и него но за бога вие Стайлс сте ужасно добри в това.- каза Лиъм и ние се засмяхме.
Найл стана от земята и отиде до Лив и я прегърна в гръб, целувайки врата ѝ.
- А сега може ли да си догледаме филма?- попита Луи и всички слязохме долу.

ГТНО:( Оливия )

Гледахме филма, смяхме се, като едно голямо и щастливо семейство когато на звънеца се позвъня. Аз станах и отидох. Пред мен стояха няколко мъже облечени в черно и с маски. Имах достатъчно добро зрение, за да забележа и пистолетите закачени от лявата страна на колана им.
- Хари!- извиках когато единият ме хвана за ръката. Аз го ритнах в корема.- Хари. - изкрещях. След няколко секунди брат ми бягаше към мен заедно с всички други. Зад него.
- Какво по..- започна, но когато мъжете го видяха избягаха. След единия падна някаква бележка.

'Ти си следващата'

Цялата замръзнах. Това беше почти същата бележка която седеше до майка ми в ноща в която я убиха по най-жестокия начин.

- Хари..какво е това ?- попиатах изплашена.Той взе бележката, а зениците му се разшириха.
- Това да не е...- спря.
- Да. - очите ми се насълзиха.
- Някой ще ми каже ли какво става?- попита Луи.
Найл дойде до мен и ме прегърна.
Зайн, Лиъм и Джес, стояха като гръмнати.
- Лив, мисля, че е време да научат, за цялата истина.- Хари се обърна към мен.
- Добре .- издишах.
Седнахме на дивана и всички се вгледаха в мен.
- Беше петък вечер. Всеки петък татко ходеше на боулинг с Хари. Казваха че това ще е тяхната "мъжка вечер" ...- започнах.

Ретроспекция:

Мама ме беше сложила да спя. Докато не се събудих от пищене. Скочих от леглото си и бързо слязох до хола от където се чуваха шумовете. Татко и Хари още не се бяха прибрали. Когато влязох там имаше двама мъже. Мама беше легнала на дивана и крещеше. По едно време насълзените и очи срещнаха моите.
- Бягай! Бягай Лив!- започна да крещи.- Бягай! Сега!- продължи да крещи. Мъжете и правеха нещо. Но единият от тях ме видя. Той дойде до мен и се усмихна ехитно. Имаше черна зализана коса и черни катранови очи. Беше ме страх, много страх. Той посегна да ме докосне, но яз ударих ръката му. Изплъзнах му се. Започнах да бягам към вратата, но по едно време се обърнах към мама. Мъжът беше върху нея. Тя ме погледна и извика.- Обичам те миличка!- и тогава вратата се отвори. Татко и Хари влязаха. Щом видяха това татко хвана единия и започна да му нанася удар след удар. Когато се обърна другият мъж и мама ги нямаше. Той падна на колене и се хвана за косата. А аз вече плачех. Хари ме беше прегърнал. Но това не беше най-лошото. Няколко седмици по късно. Аз продължавах да сънувам кошмари и да пищя. Затова Хари се премести в стаята ми. Една нощ когато отидохме в стаята си за да заспим видяхме нещо ужасяващо. Майка ни, беше убесена и окачена на полилея. По тавана с кръв беше написано "Ти си следващата"

Край на ретроспекцията.

Погледнах ги със зачервените от плач очи. Те стояха и ме гледаха. Джес също плачеше. А Хари имаше сълзи в очите. Въпреки, че стоеше с главата на долу, просто ги усещах. Найл дойде до мен и ме прегърна силно.
- Спокойно любов, аз съм тук.- каза тихо и нежно в ухото ми .