Story of my life(One Direction)

8 част

ГНТО:(Оливия)

Зейн, Джес и аз отидохме в една от многото стаи. Там те бяха приготвили салон за красота. Буквално! Стаята беше разделена на две.
- Почваме с косата.- каза Зейн и ме задърпа към своята половина. Накъдри косата ми и я напръска с някакъв спрей. Найстина го бива в прическите.
- Сега съм аз.- каза щастливо Джес и ме дръпна в своята половина.- Поразпитах малко Найл, за това къде ще ходите и имам големи идеи за теб.- не смеех да я питам къде, защото знаех че няма да ми каже.
Нанесе ми основа и червено червило. Сложи ми и очна линия, спирала и сенки.
След малко тя плесна с ръце пред лицето ми стряскайки ме.
- Готова си- усмихна се- А сега дрехите.-каза и ме задърпа към един голям гардероб.
- От къде намерихте всички тези рокли?-попитах
- Зейн има познат- отговори Джес- Стига си питала и пробвай тези- сложи десет рокли в ръцете ми и ме забута към тоалетните.
Започнах да пробвам. Първата беше жълта бухнала рокля. Когато излязох видях  Луи, Лиам, Зейн, Хари и Джес. Седяха на столовете, а Джес беше в скута на брат ми. Усмихнах им се.
Аз:е?
Хари:Не
Лиам:Не
Луи:Не
Зейн:Не
Джес:следващата!
Втората беше една синя, прилепнала. Това дори не беше рокля. Блузите на брат ми имаха повече плат.
Хари:Абсурд!
Луи:Ами...
Лиъм:Я се наведи
Хари:Лиъм!-изръмжа брат ми
Зейн:Ако излезеш така, не знам дали ще се върнеш
Джес:Не
Отново влязох да пробвам и тогава видях една красива червена рокля.
Тази рокля беше същата като тази която имах когато аз и Хари ходихме на танци. Бяхме на 9г и аз обожавах да взимам гримовете на мама и да им правим представления. Очите ми се насълзиха при спомена. Щом Хари ме видя целия побеля.
- Хора, може ли да ни оставите за малко - каза Хари. След малко всички бяха излезли.
- Х-Хари.- проплаках.
- Как е възможно?- попита и дойде. Прегърна ме силно, а аз заплаках тихо.
След като се поуспокоихме помолих Джес да ми оправи грима.
15 минути по късно Лиам влезе.
- Каляската ви очаква милейди - поклони се от вратата - заедно с принца ви, но побързайте защото няма да се учудя ако скоро се превърне в тиква. Макар, че ще е жалко защото косата му му отне повече от 2часа.- засмяха се, а аз ги изгледах злобно.
Когато слязох го видях. Беше в черен смокинг и изглеждаше невероятно. Приближих се до него, а той нямаше думи. Засмях се тихо на реакцията му, доближих се до ухото му и прошепнах:
- И ти не изглеждаш зле.
Качих се в колата и изчаках няколко секунди да се съвземе. След като се качи чухме брат ми да вика.
- Да я върнеш жива и здрава Хоран! И към 00:00.
- Хари. - скарах му се.
- Добре, добре, най-късно утре по обяд да сте в къщи.- Найл се засмя.

ГНТДж:(Джес)
Лив отиде на срещата си с Найл. През това време Зейн, Лиъм и брат ми бяха в кухнята, докато аз и Хари седяхме на дивана. Той беше забил поглед в мен. Тишината беше неловка, но Хари я развали, личи си че е брат на Лив.
- Джес?- попита.
- Да?
- Мислиш ли, че сестра ми е права? Мислиш ли, че.....,че прибързваме?- буца се заформи в гърлото ми.
- Не искаш да си с мен?- попита едва.
- Не, не просто не искам да прибързваме, не искам да те нараня.- каза.
- Добре Хари, имаш време колкото си искаш, но когато най-сетне решиш дали ме обичаш или не, осведоми ме.- казах с треперещ глас. Качих се в стаята ми, и легнах на леглото.
След няколко минути врата на стаята се отвори и през нея премина брат ми. Той нищо не каза само затвори вратата, усмихна ми се, легна до мен и ме гушна. Скоро и двамата заспахме.

ГНТН:(Найл)

Бях направил резервация в един много хубав ресторант с прекрасна гледка. Когато пристигнахме, отворих вратата на Лив и щом влязохме в ресторанта ни заведоха веднага до нашата маса. Дадоха ни менюта и след 10 минутш сервитьора дойде.
-Добър вечер, какво ще си поръчате?-попита сервитьора
-Обичайното-отговорих просто, той кимна и отиде в кухнята да каже поръчката ни.
След няколко минути донесоха още една маса и я сложиха до нашата. Лив едва не падна, като видя, че върху тази маса беше всичко от менюто.
-Найл какво е това?-очудване се четеше в очите й
-Храна-отговорих с голяма усмивка
-Виждам, но какво ще правим ако не успеем да изядем всичко?-попита ме все още шокирана
-Ти познаваш ли ме?-казах съркастично и се засмяхме
Когато изядохме всичко тръгнахме отново с колата ми. Заведох Лив на езерото. Доближихме се до водата.
-Какво правим тук?- попита ме
-Ще плуваме-усмихнах се
- Как ме виждаш да плувам с тази рокля?- засмя се.
-Плувай по бело- тя се изчерви- Няма да гледам- обърнах се и се съблякох по боксерки. Когато се обърнях я видях само по червения й сутиен и червените й бикини.
Вдигнах я бързо на ръце и тя изпищя като забързах крачка към езерото.
- Все пак трябва да питам, можеше да плуваш, нали?- попитах и повдигнах вежда.
- Да, но...- не в оставих да довърши и я хвърлих във водата.
- Найл!- извика.
Аз скочих и започнахме да се пръскаме и гоним. Когато се изморихме просто седнахме на брега и потопихме краката си.
- Знаеш ли, днес беше забавно.- казах скъсявайки разстоянието помежду ни.
- Да, но не мисля, че ще мога да ям в следващите 3 седмици.- засмяхме се.
- Лив, ам исках да те питам, сега когато ме поопозна и....- прекъсна ме.
- Да Найл, ще ти бъда гадже.- каза и леко се засмя.
- Сериозно?- попитах, а тя кимна.- Аз щях да те питам дали може да ми подадеш блузата защото ми стана малко студено...
- Ол.
- Шегувам се де.- засмях се и преди да се осъзнае вече я бях целунал.

Здравейте хора, съжаляваме, че , закъсняхме, но сме две момичета и вместо работата да върви по-бързо става точно обратното. Утре ще се постараем да пуснем нова. Чао за сега ❤️