Овце на сенки

5

-Аз съм Фиона-паздрави ме зелената жена.

-Цецо.

Престорих се, че ми е все тая, защото все пак Таньо беше все още до мен, а не мога да се позволя да заглеждам сестра му!

Влязох и ме настаниха.

-Какво има за вечеря?-попитах.

-Агнешко-отговори ми Фиона.

В този момент се сетих за бившата ми.. За всичките хубави моменти, които имахме. Дани ми липсваше. Но сега съм с Танос.

-Дани много обичаше агнешко-въздъхнах.

Танос ме погледна. Надигна ръката си и мислех, че ще ме утеши.

Но вместо това, той ми удари един шамар.

-КАЗАХ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА СЕ ЧУВА ИМЕТО НА ТАЗИ В МОЯТА КЪЩА!-Танос крещеше.

-Тани, моля те успокой се!-викаше Фиона.

-НЕ, НЯМА ДА СЕ УСПОКОЯ. НЯКОГА ДА СЪМ СПОМЕНАВАЛ ИМЕТО НА ТОМ? НЕ.-Обясняваше ядосан Танос.

-Стига толкова! Нямах представа, че си такъв скандалджия. Всичко приключи. Късаме.-Отвърнах му.- А ти, Фиона, звънни ми ;)

Фиона се изчерви и си заминах. Сега нямах къде да отида. Заваля и дъжд.

Просто чудесно, сега съм като мокра офца.

Отворих си инстаграма с надеждата да намеря шугар дади, но какво виждат очите ми?

Д-д Дани? Не, това не може да е истина. Тя беше последната ми надежда.

Вървях в дъжда, мислейки си, че няма как да стане по-зле и още имам шанс да си я върна.

Но избързах.

Не знам кое е по-фалшиво: че е бременна, сватбата, кариерата, годините, или снимките й.

Но Долани вече е изцяло минало за мен. Време е да продължа напред.