Dead Girl

13.

Чухме стъпки в края на коридора.
-Ще трябва да тръгваме Стейс!
-Да,прав си.Но къде ще отидем?
-Някъде,далеч..-Той ме хвана за ръката и побягна дърпайки ме.
Излезнахме на някаква улица.Странно!Та това си беше нормална къща...как никой не е чул виковете ми?На тази улица има толкова много хора.
-Хари,къде отиваме?
-Трябва да се върнем у дома!Ще проверя как са нашите и най-вероятно ще заминем.
-Хари,аз...аз трябва да ти кажа нещо,нещо много важно.
-Стейс знам,че имаш много въпроси и искаш много отговори,но сега не е време за това.Повярвай ми трябва да избягаме възможно най-бързо!-Кимнах и побегнахме.За късмет Хари се ориантира много лесно и около час след това се прибрахме у дома.Влизайки обаче вътре всичко изглеждаше все едно нищо не се бе случило.
-Стейс,да знаеш нещо?-Попита Хари седейки до масата в кухнята и държейки някаква хартийка.
-Ами...не какво трябва да знам?-Погледнах го в очите.Усетих как сълзите му напират да излезнат,но той ги подтискаше.Подхвърли листчето към мен.Седна на стола видимо притеснен и потърка лицето си с ръце.Аз взех листа и започнах да чета.
"Синко,аз съм майка ти!Не ме търси,с баща ти заминахме на далеч,за да мога да го предпазя от това,което ще се случи!Той не е способен на това,на което сме аз и ти.Надявам се Стейси вече да ти е казала,но ако не е ще дойде и този момент!Знаех всичко от самото начало!Знех за нея....Знаех и защо почука точно на нашата врата!Пази се миличък и НИКОГА ама НИКОГА не се отделяй от Стейси!
                                           С обич МАМА"
Четейки това писмо усетих как една сълза се стичаше по бузата ми.Усетих отново това чувство.Чувство на майчина топлота,чувство на загриженост.Бях забравила какво е да имаш родители,хора на който им пука за теб,който биха дали всичко,само за да си добре!Толкова много искам да ги видя отново,да чуя гласа на мама,да усетя аромата ѝ.След няколко дни беше погребението ми,погребението на Ерика.Бях се заровила в дълбоки мисли,но изведнъж осъзнах ,че с мен-Ерика е свършено и няма крачка назад,за това ми оставаше само едно-да помогна на човека,който ми остана...на Хари!
-Хари,аз...аз
-Какво "Аз" Стейси?Какво "аз"?Какво криеш от мен?Заради теб ли сега сме в опасност?-развика се той и стана от стола си,приближи се до мен.Имах чувството,че ще ми посегне,но вместо това ме прегърна.Сигурно,защото видя страха в очите ми,видя сълзите ми!Трябваше да му кажа.Сега е подходящия момент.Сега се налага да направя тази крачка!