Dead Girl

18.

Запътихме се към Карина.Бях ядосана,но гледах да не го показавам.Исках да я видя как плаче,как се мъчи!Сигурна съм,че заради нея бяхме затворени!Тя иска Хари,но той...или ще е мой или на никоя!

Бяхме пред магазинчето,а аз стисках ръката на Хари.Влезнахме вътре,но не я видях.Вместо нея на касата седеше някаква по-възрастна жена.
-Здравейте,аа къде е онова момиче,което работеше тук?
-Здравейте,има ли някакъв проблем?За какво Ви е?
-Ами Карина е моя приятелка.Днес трябваше да се видим...тя не дойде и предположих,че ще е тук.-поне ме бива да лъжа.
-Аз защо не знам,че сте приятелки?-прошепна Хари,а аз му направих знак на замълчи.
-Ами в такъв случай бих си позволила да Ви кажа,че наскоро нейна приятелка почина в голяма катастрофа с училищен автобус.Днес е погребението и си взе болничен,защото не се чувства добре!-каза жената.Не ми бе приятно да я лъжа,но се налагаше.А тази Карина...толкова е нагла!
-Добре благодаря Ви.Довиждане!-тръгнах да излизам от магазина дърпайки ръката на Хари.
-Ама....нали щяхме...такова.....сладо.....-прекъснах го,като започнах да го дърпам и му правех намеци да излиза.
ПРЕД МАГАЗИНА
-Стейс,какво има?
Първо се мразите,после сте приятелки?Какво става?Ии защо не мога да ям сладолед?
-Хари,тя е опасна,не е такава за каквато я мислиш!Различна е.
-Хаха,и какво ѝ е различното.Вярно..дълго време я нямаше,но тя се върна!Защо не се радваш?-някак подигравателно отвърна.
-Просто ми повярвай един път за винаги!Това момиче,не е добре.Ти знаеш ли изобщо каква болка ми причинява?-болката в сърцето,която бе затихнала,отново излезе на показ.Аз паднах на земята и се свих на кълбо.Хари,беше объркан.Задаваше един и същ въпрос"Добре ли си?"Но нямах сила да отговоря.Както дойде така и си отиде.Изведнъж просто изчезна!Бях свикнала с нея...дори не обръщах вече внимание.
-Стейс какво стана?Добре ли си?Трябва ли ти лекар?-Хари се бе побъркал.Той държеше на мен и не би позволил нещо да се случи
-Да,това се случва още от както умрях.Съжалявам,че не ти казах,но не сметнах за важно.
-Как да не е важно та ти се гърчеше като риба на сухо..
-Казах добре съм!-Аз тръгнах напред без да казвам нищо,а той хвана ръката ми,дръпна я,завъртя ме и се добра до талията ми.Когато се увери,че е в силните му ръце сля устните си с моите.Аз задълбочих този хубав момент.След това ме прегърна и каза:
-Не бих позволил да ти се случи нещо.-аз се сгуших в него и попитах
-В какво се влюби?-той ме пусна огледа лицето ми и каза.
-Усмивката,тя те кара да потънеш в езеро от удоволствие!Тя те кара да се влюбиш истински.