Хванах го за ръка и тръгнахме към къщи.Там трябваше да се преоблечем и оправим за погребението ми....доста странно звучи... да!Но ако ще умирам поне да е със стил!Сложих си това:
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Запътихме се към погребението.Бях доста притеснена от факта,че трябва да се видя с родителите ми...тези на Ерика.А също и как погребват тялото ми. Надявам се поне да изглеждам добре докато го правят. -Стейс успокой се малко.-каза Хари докато едновременно гледаше пътя докато кара и сложи ръката си на бедрото ми. -Лесно ти е да го кажеш.-въздишах аз. -Сигурен съм,че всичко ще мине добре!
-Вече бяхме там.Слезнах от колата и Хари ме хвана за ръка.Тръгнахме към родителите ми. -Здравейте госпожо и годподин Харисън.Съжалявам много за загобата ви!Сигурен съм,че сега тя ни гледа и се усмихва.Гордее се с вас!Вие сте толкова силни родители!-Говореше на нашите и хвана ръката на мама,а аз бях вцепенена.Та майка ми изглеждаше като призрак!Беше с изпито лице и със сигурност не се храни,защото бе свалила минимум 20килограма!Разбира се,че се притесних.Баща ми изглеждаше по-добре!Сестра ми не е на погребението и го разбирам..все още е малка.
Погребението привършваше...доста сълзи излях през това време....имаше толкова хубави думи по мой адрес. Не видях Карина,което ме караше да се чувствам по-добре! Е,в момента в ,който си го помислих точно тя дойде.Бяхме сами с Хари,някъде около гробището.Обърнах се и тя беше там,седеше до дубка.Дубка,която бе изкопана за нечие тяло. -Хаха,ето кой е тука.Малката Стейси.Миличка предупредих те...не го спази,а сега си наказана!-Тя се доближи до мен и понечи да ме бутне в дупката.Но нещо се случи.Хари?Да,той използва силите си!Бе я бутнал до храсти,които бяха от ляво на дубката.След което я бутна в дубката и каза. -Сега,кой е наказан?-Той хвана ръката ми и тръгнахме.Не разбрах,дали е умряла,дали е жива,но като цяло не ме и интересуваше.. Казахме си "чао" с всички и тръгнахме към колата,когато ни спря майка ми. -Извинявай Хари.Ще може ли за малко? -Да госпожо няма проблем.-отидохме до нея,а тя ме погледна. -Напиняш ми на дъщеря ми..Ерика!-Хвана кичур коса и го сложи зад ухото ми.-Хари,тя е добро момиче...пази я! -Не съм и помислял да я пускам!-тя се усмихна и даде знак,който ни позволи да се прибираме.По-време на пътя,аз бях доста нервна от всичко днес и това се усещаше -Всичко наред ли е Стейс? -Малко съм нервна...довечера може да отидем на бар? -Да,добра идея...да разпуснем малко. -Супер!
