ᴍʸ ᶠⁱʳˢᵗ ᵃⁿᵈ ˡᵃˢᵗ // ʰʸᵘᶜᵏᵐⁱⁿ

I

- Джемин! Слез веднага, преди да те изведа по кърпа на кино! А повярвай ми, не искам Джун да ходи до теб, докато си по хавлия

- Мамка му Джено, спри се! Казах ти, че ще сляза след малко! И повярвай ми, ако ходя по кърпа нито ти, нито Джун ще успеете да стигнете до мен. Знаеш ли колко хора ще ме загледат?

- Стига скромничи и слизай...ВЕДНАГА!

- Добре де, минутка- каза обуващия си черни дънки Джемин. Набързо нахлузи една блуза и изхвърча от стаята си. Двете момчета тръгнаха към Ронджун, но Джено усещаше колко е ядосано гаджето му в момента, понеже ги чакаше от близо 20 минути, а може и повече

Хуанг вече виждаше двете момчета да наближават и като видя приятеля си леко се усмихна, но след това отново се намръщи, сещайки се колко време ги е чакал

- Ронджун-аа! -опита се да смекчи погледа му Джено като се доближи до него готов да му даде прегръдка, която така и не получи

- И Джено, не на мен тези номера! Знаеш ли от колко време съм тук и изглеждам като пълен идиот, да стоя 30 минути тук сам?!

- Стига де, не бях аз виновен! Вини приятеля си Нана, аз в цялата ситуация го чаках и си издрах гърлото да го викам

- Боже как изкара мен виновен - измрънка Джемин

- Ама то ти беш...

- Достатъчно, тръгвайте! - скара им се Ронджун, вече не ядосан, а по-скоро изнервен от детинското държание на приятелите си. Трите момчета се отправиха към касите за да купят билети, защото за половин часовия си престои в мола, Ронджун не се бе сетил да вземе такива. След краткият им спор кой къде ще стой, те най-сетне купиха нужното и се отправиха към залата, като преди това спряха да си вземат за ядене. Като се настаниха естествено филмът беше започнал, но дори и десет минути след това Нана пак не го гледаше. Гледаше към нещо конкретно...някой...