ᴍʸ ᶠⁱʳˢᵗ ᵃⁿᵈ ˡᵃˢᵗ // ʰʸᵘᶜᵏᵐⁱⁿ

V

- Хюк?

- Еми надявам се, не гледаш така всички момчета.
- Не, аз...хайде да тръгваме
- И аз съм на това мнение. -  обади се Ронджун
- На кое? Че Нана е зяпал момчето, или че трябва да тръгнем?
- Хайде просто тръгни. - забута го Джун

                          <<<<•>>>>

- Ало? -попита още сънения Джемин, който закъсняваше за училище
- Познай кой е учил в същото училище като теб! -отвърна му бодро Джено
- Не знам...ти, Джун, Кун хьонг, Джънгу? Кой още? Доста хора?
- Не бе, тъпак. Кръша ти.
- Кръша ми?
- Ония от киното.
- Джено! Как пък реши, че той ми е кръш?
- Я стига! Хайде ставай и идвай, защото съм от 5 минути тук.

След, което Нана прекъсна разговора.

Кръш...той?! Той не ми е кръш!, мислеше си Джемин, но се сети, че трябва да става...Чакай...били сме в едно училище? Как не съм го видял? Изглеждаше колкото мен, отново се замисли той...

- Ало? - Нана без за усети звънна на Джено
- Джено-я, как не сме го забелязали до сега?
- Кой?
- Онова момче...
- О, ами до колкото видях имаха първи час математик...
- ТОЙ Е В КЛАСА НА ДЖОНИ?!
- Мисля...но защо не? Вчера го видяхме с онзи Юкхей. Близо до акъла е, че са в един клас
- Ти нямаш акъл. Добре, чао.

Нана отново прекъсна разговора и стана да се оправя. Все още се чудеше как не е забелязъл така наречения му от Джено "кръш". След малко тръгна и към училище.
  По пътя Джено му звънна още около 8 пъти за да види къде е.

                         <<<<•>>>>

- Ето те!
- Найй-сетне. - изпуфтя Ронджун
- Съжалявам, Нана, отдавна го изпусна.
- Чакай, кой?
- Кръша му.
- Кой му е кръш?
- Той не ми е кръш!
- За кой говорите, по дяволите?! -повиши леко тон Ронджун
- За ония от киното. И сега на Нана му е тъпо, защото го изпуснахме и той влезе в кабинета по математика. И така разбрахме, че е от класа на Джони.
- Защо знаете какъв час имат?!
- Ами то ние...
- За какво говорите? - намеси се Джънгу
- О, хьонг. Говорим за... -започна Джено, но Ронджун му запуши устата с ръка
- Млъкни вече. Е ние ще тръгваме, чао, хьонг. -каза Джун и задърпа двете момчета. Вече му стана навик...