Гледаше към нещо конкретно...някой...
Беше тъмно и трудно можеше да се види каквото и да е, но той успя да види едно момче. Кафявата му коса не изпъкваше, но самата му усмивка можеше да освети залата. Личеше си, че работи в киното само по облеклото му. Е и по това, че стоеше в единия ъгъл, прав.
Сигурно е изморяващо, помисли си Джемин.
- Пс, Джемин! Спри да го зяпаш бе!
- Какво?! - каза Джемин вече излезнал от мислите си- Какво казваше?
- Че си поканен на сватбата ни с Джун и може да вземеш онова момче ей там за придружител
- Чакай...него ли? Защо пък него?
- Толкова си зле... току-що ти казах, че ще се омъжа и ти беше като "Ама защо момчето, което зяпам от 10 минути са идва с мен?"
- Чакай...сватба?
- Просто гледай тъпия филм, а не под него, ако схвана
- Честно ли питаш? Не схванах
- Гледай филма, не момчето!
Джемин не отговори, вниманието му бе привлечено от размърдване на момчето. Мамка му не му харесваше даго нарича "момчето", искаше да знае името му поне. Та "момчето" излезна от залата оставяйки Нана объркан. Да, беше си чисто любопитен къде отива той.
YOU ARE READING
ᴍʸ ᶠⁱʳˢᵗ ᵃⁿᵈ ˡᵃˢᵗ // ʰʸᵘᶜᵏᵐⁱⁿ
FanfictionЕдна случайна среща в киното води до постоянното желание на Джемин да се връща в киното при неговия първи и последен
