ᴍʸ ᶠⁱʳˢᵗ ᵃⁿᵈ ˡᵃˢᵗ // ʰʸᵘᶜᵏᵐⁱⁿ

VI

- Какво стана току-що?
-Не знам...ще сядаш ли?

- С тази нагласа дойдох...имаш странни приятели, Хюк
- 1. С тези не сме приятели, просто единия ме заговори и това е...а 2. Нали осъзнаваш, че и ти си в това число, хьонг
- Но си признай, че онзи срамежливия беше сладък.
- Ти не харесваше ли Джони? Или вече друг ти хвана окото?
- Тф Джони...и да го харесвам, и да не го, той е с Тен. Нямам шансове. - каза Юкхей с леко тъжно изражение. Да, той харесваше момче на неговата възраст, но от друга паралелка, на име Джони, вече от няколко месеца. Но Джони си имаше сериозен приятел и връзка им беше меко казано перфектна. Без спорове, често бяха на едно мнение, което разбира се улеснява доста неща, както и честно единия отстъпваше на другия, и с една дума се обичаха. Точно затова Лукас не искаше да се сближава с Джони и не се вреше при него.

- Не се отчайвай де, ако не е Джони, ще е по-добър за теб от него. Споко, хьонг. - опита се да го успокой Хечан
- Ти говориш за мен, пък за теб?
- Не искам приятел! Последния беше достатъчен да ме откаже за година напред.
- Като намериш някой, ще си на друго мнение. Ще видиш.
- Хьонг не се прави на врачка

~

- Джуун, стига ме дърпа вече
- Защо ти трябваше да казваш онези глупости?! Изложи мен, Нана, но най-вече теб. Майната му, че някакви случайни хора ме мислят за странен, но да мислят гаджето ми за странен...
- О Джун, колко сладко. - каза Джено и го целуна
- Не на улицата, моля. Хората ни гледат странно и точно в този момент ми се искаше да не бях идвал..Боже спрете се бе! Айде пред мен и двамата. Ще се изядат на улицата, боже.
- Нана стига мрънка. - му отговори Джено, хвана ръката на Ронджун и преплете пръстите им. - Намери си приятел..
- Чакай...приятел? Защо пък приятел? Ако е приятелка?
- Като те видях как щеше да изядеш момчето само с поглед, съм едно 95% сигурен, че ще е приятел
- Хюк?