ᴍʸ ᶠⁱʳˢᵗ ᵃⁿᵈ ˡᵃˢᵗ // ʰʸᵘᶜᵏᵐⁱⁿ

IV

Млъкни вече. Е ние ще тръгваме, чао, хьонг. -каза Джун и задърпа двете момчета. Вече му стана навик...

Джънгу отвори устата си за да каже нещо, но трите момчета вече бяха излезни от погледа му.

                       <<<<•>>>>

- Джено! Остави това голямо бебе да се оправя сам! - Инджун се скара на гаджето си
- Ама той не може нищода направи сам...очевидно.
- Извинявай?! Точно до теб съм! -
- Знам, и..?
- Защо въобще сме приятели? - Попита го Джемин с присвити очи /_yoonjima__ това ми е толкова познатоо/
- Защото без мен щеше да си девица?
- Защо въобще водите този разговор?
- Питай гаджето си, не мен. Уговорката за довечера остава ли?
- Да. - отговори точно и ясно Ронджун без въобще да попита или погледне Джено и получи поглед в стил "Ами мен?!". А Джун просто му прати въздушна целувка в отговор.
- Добре благодаря Ви
- Нищо, Нана. Очевидно и аз ще идвам. - каза Джено и хвърли лош поглед на Джун, но секунди след това сложи ръка на кръста му.
Трите момчета тръгнаха към към кабинета по биология и седнаха на местата си.

~

- Днес към...?
- Не знам какви филми ще дават, Джун. Всъщност кой ще провери?
- Давай ти, защото ти искаше да ходим. Пък сега с Джун отиваме вкъщи да учим.
-Да, да
- Ще учим! - Хуанг леко се изчерви, но все пак нямаше да го остави да си мисли грешни работи. Само щяха да учат...