25 Reasons "Why"

Какво ти е

Джимин се бе просълзил... Сълзите се стичаха по лицето му... Когато прочете писмото, реши да се стегне и го остави на масичката пред дивана. Когато стана, забеляза че се е стъмнило... Запъти се към кухнята, за да хапне нещо, защото по-рано днес не успя... Тъкмо бе в кухнята и си приготвяше кимчи, когато на вратата се позвъня.
Отново? Кой ли е този път?
Помисли си той и отиде да види. Тъкмо реши да отвори и отново се позвъня. Чим се изразни и изпуфтя. Когато отключи и отвори, пред погледа му седеше човек. Изведнъж сърцето му се сви.. 

На вратата седеше не кой друг, а самият Джон Джънкук... Целият в синини и кръв, която се стичаше по цялото му тяло... Джимин все още беше в шок, но реши да проговори...

Джън... -той бе прекъснат, когато слабото момче пред него, падна на земята... Чим се стресна и го вдигна булченската, занасяйки го в хола...
Мина известно време и Джънкук се събуди. Реши да се изправи и да стане от дивана, но за малко не падна. Някой го бе хванал. Когато извъртя главата си, видя Джимин, който го бе хванал през кръста. По-големия му помогна да седне и се настани до него, като проговори..

-Станал си? Как си?
-Ами добре съм... Благодаря, че ми помогна!... -след думите си, Кук усети силна болка в корема и се сви, като малки сълзи започнаха да капят от лицето му...
-Хей! -Чим го побутна по рамото, без отговор
-Хей! Джънкук? Кук? Куки? Зайо?... -на последното Чим спря и погледна момчето пред него... Без да осъзнае го придърпа в прегръдките си. Кук се отпусна и започна да плаче по-силно... Джимин започна да го гали успокоително по гърба и когато усети, че по-малкия вече е наред, реши да проговори..
-Куки! Какво има? Защо плачеш? Кой ти причини това?
Кук само преглътна тежко и започна да говори...
-Ами... Такова... Техьонг... Той... Разбра... -последва кратка пауза... -Разбра за писмата ти... Разбра и за моите... И днес... Когато искаше да му се отдам, аз несъзнателно истенах твоето име... Това го вбеси и... И той ме насили... След това започна да ми вика и... И накрая ме преби, казвайки ми, че съм жалка курва... -на последното, една сълза, се стече по буската на Кук...
Джимин слушаше всичко и бе стиснал ръцете си в юмруци...
-Какво е направил, тази отрепка?-Чим вече викаше...
-Аз... Съжалявам... Не биваше да идвам... -тъкмо когато Джънкук реши да се изправи, Чим го хвана за китката и го придърпа към себе си... Кук сведе глава виновно... Но преди да се усети, Джимин бе вдигнал главата му... И сега... Сега целуваше малкия... Целувка изпълнена със страст, желание, любов и липса... След като се отделиха, заради липсата на въздух, се спогледаха  за известно време и Чим се качи, да вземе аптечката... След това почисти раните на Кук и двамата се сгушиха един в друг на дивана, заспивайки...