25 Reasons "Why"

•թαíղբմl ตҽตօɾíҽs•

Дните си минаваха един по един. Преминаха цели шест месеца, от последната среща на двете момчета. Джимин все още помнеше думите, които Кук му каза:
"Недей! Моля те! Още боли!"
И с тези думи ѝ си тръгна от него... Доколкото Джънкук... Той понасяше болката всеки ден... Психическа и главно физическа...
От последната им среща, Кук не може да изтрие от паметта си, тъжното лице на Чим, когато го остави... Но не само то се бе загнездило в ума му... Очите... Нежните очи, с които можеше да го гледа само един човек... Ръцете, с които само ТОЙ го докосваше... Аромат, който му бе любим... Това представляваше неговата психическа болка... А физическата... След онзи ден, в който Кук отиде при Чим, Техьонг случайно бе разбрал и след като се върна обратно при него, малкото момче беше тежко наказано... Тормоз, побой и... Изнасилван... Всичко това, се бе стоварило на главата му... Чувстваше се омърсен, гнусен, негоден...Ала знаеше, че измъкване няма, затова ѝ не се противеше... Беше безсмислено... И ето сега, точно в този момент, в главата на Джънкук се преродиха спомени... Спомени от наказание му в онзи ден.

•Ретроспекция•

Куки вървеше по тъмната уличка и се проклиняше за това, което бе сторил... Той знаеше... Знаеше, че не бива да отива при Джимин, но дори и разделени той все още беше човека, който ще го разбере най-добре...За това го направи. За това отиде при него, нали? За да го успокои, както правеше едно време... Нали? Или дори и с малка надежда,дълбоко в душата му, той все още се надява любимия му да го обича...

Неусетно Джънкук вече бе пред къщата, в коята живееха с Техьонг... Той извади ключа от джоба на якето си и отключи, влизайки бавно в голямото помещение, събувайки обувките си. Надяваше се да не бе събудил "Господаря" си. И точно с мисъл, че се е отървал, пред него от нищото искочи Те.

-Къде си мислиш, че ходиш? - попита по-големия, с ярост в гласа
-Ами.. Аз.. Такова... -заекна Кук, не успявайки да се изкаже
-Хмм, сега ще ти покажа, кой е шефът и кой подчинен! Разбра ли малка курво? А? -изкрещя Техьонг, преди да повлече момчето към стаята им

Качвайки се в стаята,Кук бе грубо избутан... Техьонг бе толкова бесен, колкото никога досега...Трябваше веднъж завинаги да покаже, че Джънкук е негова собственост и щеше да го направи. Момчето се настани на леглото, надвесвайки се над по-малкия и грубо разкъса дрехите му. Колкото и да се молеше обаче, Куки не бе чут. Техьонг бе потънал в гняв, който завземаше цялото му тяло... Както бе умислен, изведнъж от устните на Кук излезе един доста проглушителен стон... Болка, много болка. Техьонг бе навлязъл рязко в малкия и се забиваше зверски в него. На горкият Куки не му оставаше нищо друго, освен да крещи от болка. Тласъците ставаха все по-груби и по-дълбоки. След още няколко такива, Техьонг свърши с гърлен стон в малкия, излизайки от него и напускайки стаята, оставяйки го сам и разбит.

•Край на ретроспекцията•

Излизайки от транса в който бе попаднал, Джънкук истърси глава, поглеждайки нагоре. Време е. Сега или никога. Ще го направи, каквото и да му коства. С бързи крачки, момчето влезе в голямата сграда, отправяйки се към едно определено място. Спря. Пое си дълбоко въздух и отвори вратите на съдебната зала, заставайки до адвоката си.

-И така. Делото започва. Подсъдимия Ким Техьонг, обвинен в психически и физически тормоз над лицето Джън Джънкук. Делото се разглежда от съдия Мин Юнги. Моля седнете по местата си и да започваме.-каза прокурора и зае мястото си

"Сега или никога. Ти можеш. Бъди силен Джънкук. Заради себе си... Заради Джимин. "- каза си тихо Кук и заседанието започна.