~Please , dоn't leave me~

9

Г.Т на Лара :

Аз и Джин влезнахме в кухнята и онемях . Не беше толкова голяма , но бе удивително красива и чиста . Имаше и отделен хладилник пълен с най различни продукти , чак да ти се доплаче като видиш всичко това  . Досега се бях работила в някакви подобия на кухни в подчти същите подобия на ресторанти , но тук беше различно . Е това беше кухнята :

-Така след като ще готвиш в моята кухня , ще трябва да изпълняваш моите правила . Ясно !?-каза той и се обърна към мен . Аз само извъртях очи и го погледнах .
-Не си мисли такива неща , защ.... - и той най нагло ме прекъсна .
-А а ааа . Не, не, тук аз съм шефа . Моята кухня , моите правила . Не си го и помисляй друго яче . - казвайки това размахваше пръст пред лицето ми .
-Ама ...- започнах да говоря, но той ми запуши устата с една ябълка .
-Не без "Ама" не ме карай да повтарям . А , повярвай ми аз мразя да повтарям . - говореше така , все едно че той беше господарят , а аз неговата прислужница . -Така имам три прости правила .
1.- Да правиш това , което ти казвам .
2.- Да не подпалваш , чупиш или повреждаш оборудването , защото после ще трябва не само ти да го плащаш , но и аз заедно с теб .
3.- И последно , но не по важност . Да спазваш горните две и всичко останало ще си върви като по вода . Мисля , че схвана какво ти казах сега нали !?- седях и го гледах безмълвно докато си ядях ябълката . Честно казано не разбирах как всичко ще върви по вода , като не се харесваме особенно ,но както и да е .
-Ехооо . Ще ми отговориш ли ?
-Хъм . А да . Добре щом само това са правилата , мисля че ще се справя . - по- добре ще е да не споря , защото сигурно ще дрънка още час , ако започна .
-Добре тогава да започваме . - каза и отиде до един шкаф и извади две престилки . Той дойде до мен и си помислих , че просто ще ми я метне , за да си я сложа , но не беше така . Джин  започна да ми я връзва .
-Нали знаеш , че не съм без ръце . Мога и сама да си я сложа . - казах , а той продължи като завърза и връзките на врата ми и след това на кръста . През цялото време чувствах неудобство и едно странно чувство в стомаха и гърдите си , което не мога да опиша , но така и не го спрях . Не знам защо . Просто някакси ми харесваше .
И изведнъж рязкото отваряне на вратите на кухнята ме извадиха от мислите ми . Беше Хосок .
-Бързо !!! . Имаме десет поръчки за кимчи и още пет за кимбап , девет порции пикантни тигрови скариди и шест порции тобоки , седем порции и от булгогито и още три порции чапче . Разбрахте ли !?- казваше бързо и на висок глас . Тогава влезе и Рали и каза :
-Има още поръчки . Седем сладки хляба с яйце и моцарела и пет порции от лютото тобоки с телешко , четири порции кимбап с водорасли и рачешки рулца и тридесет и четири бопки . Ясно !?- каза , а аз дори не разбрах какво говореха  и двамата , защото говореха прекалено бързо .
- Добре записах . Отивайте да взимате и другите поръчки .- каза им Джин , а Рали и Хосок излезнаха с бърза походка от кухнята .
- Как така успя да запишеш . И двамата говореха толкова бързо . Аз дори не можах да асимилирам какво казват . - попитах Джин , но той ми отговори само с :
- Ето ги поръчките започвай да готвиш.
- Ами ти ? - казах и той се обърна към мен .
- Спокойно аз запомних всичко . Важното е сега ти да се представиш добре пред Г-жа Чонг нали !?- каза ми и се усмихна .
-Д-да - защо заеквам за Бога .
Изведнъж започнах пак да усещам онова странно чувство в стомаха и гърдите .