~Please , dоn't leave me~

12

Г.Т на Рали:

-Хосок . Стани за малко и пак ще легнеш .- казах и се опитах да го вдигна от седалката . Не се получи затова трябваше да седна в скута му и първо да го вдигна в седнало положение . Така и направих , но той ме придърпа и сега се намирах под него .
-Хосок , моля те стани !- казах и започнах да го бутам , но той така и не помръдна .
-И сега какво !? Еми ще трябва да го махна някакси от мен. Ето вече и сама започнах да си отговарям .
Започнах да го ръчкам и да го бутам , но пак не успях да го помръдна . При последния път , когато го ръчнах той ми хвана ръцете и ги прикова за седалката .
-Ще престанеш ли !?- говореше ми със сънен , ядосан и по-дрезгав глас от одеве . След казаното той отново се настани върху мен все още държейки силно ръцете ми . Осъзнах , че няма смисъл да се боря повече и просто се отпуснах , защото и на мен ми се спеше ужасно много .

Усетих как отпусна хватката си и дръпнах ръцете си надолу към тялото ми , защото ми бяха изтръпнали .  Просто не ми оставаше друг избор и го прегърнах , за да ми е по удобно . Той се сгуши още повече в мен и се обърнахме на една страна . Не знам защо , но ми беше много удобно в прегръдките му . Сякаш ме стопляше и цялата депресия и стрес изчезваха .
Докато размишлявах неусетно съм заспала .

Г.Т на Лара :

1:48 A.M

Докато Рали се бавеше незнайно къде , аз и Тами се опитвахме да смогнем в бара колкото се може повече . Честно казано Джин не ни помагаше много , но все пак .
-Лара . Трябват още девет от мезетата ( измислете си някакво 😂).
-Ясно!!- казах аз , а Джин понечи да стане , защото явно забеляза , че не мога да смогна с поръчките .
-Какво правиш !? Сядай и си почивай аз ще се оправя!- казах и го бутнах да седне отново .
-Лара виждам , че не можеш да се справиш сама . Остави ме да ти помогна . - каза той , но аз се направих , че не съм го чула .
-Лара . Не се прави на глуха !
-Казах , че не искам помощ Джин !- разкрещях му се , защото бях изнервена от факта , че не мога да смогна с поръчките .
-Лара готови ли са !?- влезна Тамара с гръм и трясък .
-Не аз ... - тъкмо да довърша и Джин ме прекъсна .
- Изчакай само 5 минути и всичко ще е готово . Ясно !- каза той , а Тамара само кимна и излезе .
-Какво ти казах да седиш и да си почиваш !- казах аз на Джин .
Той не ми отговори и продължи да оправя останалата част от поръчките . Реших да не споря повече , защото виждах , че няма да има смисъл .