~Please , dоn't leave me~

17

Г.Т на Тамара :

- Виждала съм !- отвърнах аз .
- Е ,точно като такава мечка трябва да се облече утре Хосок , ако закъснее . - обясни ми Джин .
- И защо не иска да се облече ,като мечка ?- попитах аз .
- Защото ще трябва да седи в най- голямата жега отвън и да се прави на клоун пред всички . - продължи да ми обяснява Джин .
Помислих си как ще му е студено, след като навън е почти зима, но най-вероятно им и по-топли дни.
- Той не че и по принцип не се прави на клоун ,ама ! - каза Джимин и се засмя .
Аз се засмях след него и той дойде и направо се хвърли върху мен . Паднахме на леглото и той започна да ме прегръща толкова силно , че има чувството ,че ще ми спре дъхът .
- Дж-имин-н не мога да дишам ! - опитвах се да се освободя , но не успявах .
- Джимин ще убиеш момичето . Остави я !- започна да го дърпа Джин .
-Хйооонгг , остави меее . - изхленчи Джимин .- Искам да си я гушкам - каза с сладкото си гласче . Аз цялата се изчервих и забих главата си в врата му . Той ме прегърна и изглеждахме така :

- Няма да те пусна ! За нищо на света !- прошепна ми той и ме целуна по бузата . Джин седеше , гледаше ни и ни се усмихваше .
- Колко сте ми сладки !- изкиска се Джин .
- Джин трябва да те питам нещо , но искам да ми кажеш истината и да не отменяш темата !- каза сериозно
Джимин на Джин .
- Добре !- каза той усмихнат .
- Какво се случи в онзи ден с теб и Лара . И недей да казваш нищо , защото за последно беше с нея и след това те намерихме целия облян в сълзи !- започна Джимин , а Джин от весел се превърна в тъжен .
- Виж Джимин, това не е твоя работа . Недей да се притесняваш за моите проблеми - отвърна му той .
- Чакай малко, те не са само твои . Ако наистина е станало нещо между вас , знаеш ли ти какво причиняваш на Лара . От денят, в който се е случило нещо между вас, се държи грубо , не излиза от стаята си и дори не яде . - казах аз .
- И АЗ КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ !- викна ми Джин ,от което малко се уплаших . Не го бях чувала да вика преди .
- ЕМИ ИЗВИНИ Й СЕ ! - викнах аз уплашено .
- АЗ ДОРИ НЕ МОГА ДА Я ПОГЛЕДНА В ОЧИТЕ ОТ СРАМ , А ТИ ИСКАШ ДА Й СЕ ИЗВИНЯ ! - продължаваше да ми вика на среща .
- МЛЪКНЕТЕ ВЕЧЕ ДЕ ! ЩЕ СЪБУДИТЕ И МЪРТВЕЦ С ТЕЗИ ВИКОВЕ ! - викна Джимин заедно с нас .
- ТИ ДА МЛЪКВАШ, ДЖИМИН ! - извикахме в един глас аз и Джин . Той само се сви в мен и млъкна , а аз продължих с високия тон към Джин :
-А ЗАЩО ТЕ Е СРАМ ?
- Защото така !- каза с по тих глас , и все едно че се засрами .
- Какво ? Как така? - възкликнах неразбирайки .
- ...... - мълчеше .
- Джин отговори ми! - казах и понечих да стана , но Джимин ме спря . Аз седнах на леглото , а Джими си постави главата в скута ми . Оставих се . Не ми се разправяше и с него .
- СокДжин ОТГОВОРИ МИ И НЕ МЕ ИЗНЕРВЯЙ ! - викнах пак .
- ГУШКАЙТЕ СЕ С ДЖИМИН И МЕН МЕ ОСТАВЕТЕ НАМИРА !- подвикна пак той и стана , а аз го хванах за ръката .
- Никъде Няма Да Ходиш Преди Да Си Ми Казал Защо Те Е Стам От Лара !
- И КАКВО ДА ТИ КАЖА " СРАМ МЕ Е ОТ ПРИЯТЕЛКАТА ТИ , ЗАЩОТО МАЙЧЕ Я ХАРЕСВАМ ".ТОВА ЛИ ИСКАШ ДА ЧУЕШ ?- задъха се , защото каза всичко не един дъх . Аз го гледах и не вярвах на ушите си . Той харесва Лара .
- Еми сега ще идеш при нея !- казах ставайки - И ще и се извиниш ! - изтиках го от стаята - Ще й признаеш чувствата си !- продължавах да го бутам по коридора , а Джими ни следеше , защото сигурно му беше интересно какво ще стане .- И ще й сготвиш най-хубавата вечеря, която можеш да правиш . - казах мило вече пред стаята на Лара .
- Та аз дори не съм сигурен за чувствата си !
- Напротив . Сигурен си . Просто те е страх какво ще каже тя ! - погалих го по рамото - Спокойно ! Сигурна съм , че и тя чувства същото към теб !
- Ами , ако не изпитва същото ? - каза несигурно .
- Току що ти казах , че на 100% съм сигурна , че изпитва същото към теб . - казах смеейки се .
Той само поклати глава , а аз и Джими си отидохме в стаята .