~Please , dоn't leave me~

4

Г.Т на Рали

-Лара трябва да тръгваме . СЕГА !!!-видяха ни . Край . Не , няма да ги остава да стигнат до България и да кажат на баща ми къде сме . В никакъв случай .
-Тръгвайте, всички !!! -казах и се затичахме към превозните си средства . Измислих план доста бързо , даже се учудвам от себе си . Боже велика съм . Плана беше да ги заведем до възможно най-далечното място и ..... да ги унищожим честно казано . Не , ние няма да ги убиваме . Те сами ще се убият .

Вече стигнахме , тъкмо да се качим и момчетата ги нямаше .
-Каде са онези момчета ? -попитах аз.
-Незнам май останаха . -отгивори ми Тами.
-Остави ги . Те ще се оправят !- каза ми Лара , но аз знаех ,че няма да е така . Взех от багажника на мотора ми пистолет с упойващи стрелички и се запътих към горилите , които вече идваха към нас . Прицелих се и паднаха двама . Бях ги оцелила точно в сънната артерия , а това означаваше, че няма да се събудят скоро .
Към мен идваха още . Тъкмо да ги оцеля и изведнъж разбрах , че стреличките са ми свършили .
-Е , явно ще се бия с голи ръце . - казах, захвърляйки пистолета си и се затичах към единия , скочих му на врата, като го ударих право в точката , която не можеш да контролираш нито един крайник на тялото си . Някой ме хвана за кръста и ме хвърли . Беше другия мъж , който сега вървеше към мен . И изведнъж Лара го простреля и той падна (спокойно ние използваме само упойващи стрелички и съчми ) .
-Другия път не тръгвай без нас . Разбра ли ?- каза ми Лара , а Тами вече беше освободила момчетата и тръгнахме към колата и мотора ми .
-Като казах " Тръгвайте ,всички !" , имах предвид ВСИЧКИ и вас в това число .- скарах се на ... Ох дори не му знам името .
-Ние откъде да знаем , че сте се забъркали с такива хора . За Бога дори не се познаваме ! - изрепчи ми се момчето , което ми върна гривната .
-Как се казваш !- попитах грубо и чаках отговор .- Бързо нямаме време ! -той само седеше и ме гледаше с недоверие .
-Първо ти .
-Ох хайде стига с тези детски игрички . - отвърнах му и се засмях леко раздразнено . Последва минута мълчание . Той наистина не ми вярва .
-Добре . Аз се казвам Ралица . Сега е твой ред .-казах и го погледнах сериозно.
-Хора , ако не тръгнем веднага скоро всички ще си изпатим и то доста . ЗАТОВА ТРЪГВАЙТЕ .- викна ми Тами през прозореца на джипа . Аз си взех каската и се качих на мотора . Той се качи зад мен (момчето, с което говорех ).
-Не , не , не ти отиваш в джипа !
-Не няма . Или ще тръгнеш сега, или и двамата ще си изпатим сериозно . - каза ми като леко подвикна . Видях ,че идват още от подчинените на баща ми и се съгласих .
- Ох , добре ! - станах по възможно най-бързия начин . Изкарах една каска за него и потеглихме .
-Рали . Чувате ли ни ? - попита ни Тами , а онова момче се стресна и обви ръцете си силно около талията ми .
-Боже какво стана ?
-Такова е станало , че ако не отпуснеш малко хватката си ще припадна ! -казах му с вече едвам говорещ глас .
-Съжалявам . - той отпусна рацете си и аз си поех дълбоко въздух .
-Благодаря ти Боже , че това момче не ме уби! - казах и издишах , а момчето пак стисна и отпусна хватката си , така че пак да ми спре дъхът за малко .
-Хей , престани . Да се убием ли искаш ?
-Не , но не ми стана приятно от коментара ти .
- .....Извинявай .- казах тихо колкото да ме чуе . Беше ми много неприятно , че се държах грубо с него , въпреки че нищо не ми е направил .