~Please , dоn't leave me~

25

Г.Т на Лара :

- Добре ще идем ние .- отвърнах .- Но тогава нека Хосок те заведе в къщи . За да ни е по-спокойно .
- Добре - каза Хосок и аз и Тамара тръгнахме след Доктор Ченг .

Г.Т на Хосок :

-Е, Рали . Тръгваме ли ? - попитах я , а тя само кимна . Хванах ръката й и тръгнахме към колата.
Тъкмо отключвах и тя ми зададе въпрос, от който ми стана малко неудобно .
- Защо ме държиш за ръка ?- аз я погледнах и пуснах ръката й . Въпреки , че ми беше приятно, я пуснах .
- Извинявай . - казах и влязох в колята . Тя направи същото и тръгнахме .

През цялото пътуване тъняхме в тишина. Никой не продумваше и дума, докато коремът на Рали не изкаркори . Аз се засмях леко , а тя покри корема си с ръце .
- Гладна ли си .
- Не . - каза и се обърна към прозореца .
- Не можеш да лъжеш , знаеш ли - отговорих все още засмян . Тя се сви , а аз вместо да завия към дома й реших да я заведа да ядем . Рали се усети , че това не е пътя към къщата й и ме погледна .
- Къде ме водиш ? - каза и се изправи .
- На едно много хубаво място . Ще видиш като стигнем .
- Къде !
- Ще видиш ! - казах и се умихнах.
- Кажи ми!
- И да ти кажа, няма да се сетиш, защото не знаеш това място, за това ще видиш като стигнем. - и продължихме .

След като пристигнахме слязох от колата и отидох от нейната страна, за да й отворя вратата.
- Е, пристигнахме. - казах продавайки й ръка, за да слезе.
- Ама това е паркинг. - хвана ръката ми и се засмя леко, докато слизаше от колата.
- Ммм. Може и да е , но може и да е не. -аз й се усмихна, а тя погледна ме странно - Да знам, чух се какво казах. - направих тъпа физиономия.
- Хах. Добре ще ядем ли вече или ще ме прибереш вкъщи, за да си ям у нас.
- Да, да. Хайде, на там - посочих й пътя и тръгнахме към моя любим ресторант.
Влязохме и се настанихме.
- Може да не е най-големия или най-изискания ресторант, но тук храната е по-добра от всички други ресторанти в Сеул. - тя се усмихна при чутото и ме погледна мило. Ето я пак тази красива и нежна усмивка, караща ме да забравя за всичките ми проблеми . Защо ли постоянно не е такава? Усмихната и щастлива. Бих дал всичко, само за да гледам усмивката й.

Г.Т на Рали :

С Хосок седаяме и се гледахме докато не дойде сервитьорката, която ни подаде две менюта и каза, че след малко ще дойде да ни вземе поръчките.
- Е ,какво ще ядем? - попита ме Хосок и ми се усмихна.
- Не знам. Подложи ти. Все пак си идвал повече пъти от мен тук. - от върнах и след това и аз му се усмихнах.
- Добре. - каза и сервитьорката дойде. Той поръча нещо, а аз проверих колко е часа. Беше 23:45 P.M. , почти дванайсет.
- Какво има? - попита ме Хосок.
- Нищо просто видях чеса.
- Добре......Ъм може ли да те попитам един въпрос?
- Какъв е?
- Защо не се усмихваш толкова често?
- Моля? Как така? - седях и го гледах учудено. Донякъде и се издразних малко въпреки, че не знаех защо.
- Извинявай. Не исках да те убидя. Просто ми беше любопитно.
- Не ми се говори за това. - казах и сервитьорката дойде. Вечеряхме и тръгнахме.