Texting with Shawn Mendes (BG teenfiction 2019)

Глава 2

                               Шанс

Гледна точка на Шон

Тази Пейтън пак е коментирала.Написала е.

Peyton List: Кифла 😂

Добре разбирам да имам хейтъри,но тази вече прекалява.
Ще и пиша.

Шон:Как ме нарече?

И отговорът не се забави.

Пейтън:Кифла.Сляп ли си?

Шон:Не.

Пейтън:Ами тогава?

Шон:Защо ме мразиш?

Пейтън:Защо трябва да ти обяснявам?😤

Добре това момиче ми харесва.
Ще се подразня с нея .

Шон:Защото те питам.

Пейтън: Много си досаден.

Шон: Знам.И защо ме нарече кифла?

Пейтън: Защото през пет часа качваш нова снимка.

Шон:Е и.

Пейтън: Ама ти си много прост.

Тя как ме нарече.Ще и го върна.

Шон: Не не съм.

Пейтън: О нима кой до преди малко имаше мозък колкото орех.ТИ.

Шон:Как смееш?

Пейтън: Предизвикваш ли ме?

Шон:Явно.

Пейтън: Хубаво.

Шон:Нали те предизвиквам?Значи питам.

Пейтън: Да давай нямам цял ден.

Шон: Много си агресивна.

Пейтън: Благодаря "скъпи".

Шон: Защо го каза?Оф все едно питам.

Пейтън: Давай.

Шон:Защо ме мразиш?

Пейтън: Това е дълга история,но и ти беше в нея.

Шон:Разказвай.

Пейтън: Имам ли избор?

Шон: Не.

Пейтън: Добре. Беше миналата година. Моята приятелка ти беше гадже за месец и през този месец тя започна да ми мрънка за вашата връзка и така.
После се изнервих и и казах че си обикновен човек като всички но тя ми се изсмя в лицето и ме отхвърли. И да това е.

Шон: Съжалявам.

Пейтън: Няма защо.

Шон:Как се казваше тя?

Пейтън: Клеър.

Шон:О да сетих се. После тя започна да става кифла и скъсахме.И да това е.Ъм Пейтън още сърдиш ли ми се?

Пейтън: Малко.

Шон:Радвам се че поне се изяснихме.

Пейтън: Да и аз.

Шон: Сега ще затварям че ще правим проба на звука за концерта довечера. Чао. 💖

Пейтън: Чао.Чакай за какво беше сърцето.

Шон: Ъм просто обърках чао.

Пейтън: Добре и аз обърках чао🖤.

Сърцето изобщо не беше нарочно.
Мисля си че с нея ще станем приятели. Но за какво беше черното сърце?
Оф няма да го мисля. Трябва да правя проверка на звука.

Гледна точка на Пейтън

След чата си погледнах лаптопа за да видя оценките от изпитите ми и дали са ме приели в някой от университет.
Отваряйки страницата на сайта се изненадах и изпищяха от радост.
Сигурно целия квартал ме е чул но нищо не ми пука.
-Какво ти става?-попита мама влизайки в стаята ми.

-Мамо няма да повярваш какво стана?

-Какво?

-Приели са ме в ......Торонто!-извиках от радост а мама се разплака.

-Мамо защо плачеш?

-Плача от радост. Гордея се с тебе.

-Мамо не плачи.

-Ти постигна мечтата си защо да не плача от радост?

После се прегърнахме.

-Мамо тук пише че трябва да замина до месец.

- Добре а ние през това време с баща ти ще ти купим къща близо до университета. Ясно?

-Ясно.

После мама излезе и започнах пак да се радвам.

Е,хора тази глава беше малко скучна но и по-дълга както ви обещах. Чао.