Глава 22

84 4 1
                                    

Това е краят

Гледна точка на Пейтън

Събудих се в 5:00 часа.Станах и извърших сутрешните си процедури.
Облякох си черни скъсани прилепнали дънки,черни Vans ,черен потник и червена карирана широка риза.
Отидох в банята и се гримирах и си вчесах косата оставайки я пусната.
Върнах се в стаята и огледах всичко дали не забравям нещо,но не всичко си е в куфарите ми.
Взех си черната кожена раница и я метнах на гърба си.Оставих куфарите си в коридора и отидох в кухнята и си направих кафе.
За моя изненада там беше Шон.Беше седнал на енин стол и пиеше кафе.Очаквах че аз ще се събудя първа но явно съм грешала.
Направих си кафе и седнах на един от столовете около масата.
Отпих от напитката си го попитах.

-Как си?

-Добре. Кога тръгваме?

-Полетът ни е в седем и половина.

-Сега колко е?

-6:00.

-След малко тръгваме.

-Да.

След като си изпих кафето си взехме багажа и излязохме от апартамента. Влязохме в асансьора и за по малко от две минути слязохме във фоайето. Предадохме си ключа на рецепцията и напуснахме хотела.
Взехме такси и то ни закара до летището.
Минахме през всички проверки и вече бяхме в самолета. След малко самолетът се извиси над Ню Йорк.
Погледнах през прозореца за последно и се облегнах на седалката.
Поставих главата си на рамото на Шон и неусетно заспах.

След два часа

Събудих се от нечие побутване.Отворих очи и установих че бутащото нещо е Шон.
Той каза.

-Пристигнахме.

-Така ли?

- Да ставай.

След това си взехме багажа и излязохме от самолета.
След малко бяхме в летището чакайки да си вземем багажа.Най-сетне пристигна и излязохме от голямата сграда.
Намерихме си колата на големия паркинг и се качихме в нея.

По време на пътя не си говорихме.
Беше страмнно.
Неусетно бяхме вече пред моята къща.
Извадих си багажа от багажника и казах на Шон едно "Чао" и продължих по алеята.Той не ми отговори а направо продължи.
Какво му става?Сутрин не беше такъв.

Отключих си и влязох вътре.Тръгнах към стаята си и когато пристигнах първата ми работа беше да се преоблека в домашни дрехи.
След като направих това се заех с разпределянето на новите дрехи в дрешника.
След два часа мислене как да ги подредя и подреждане най-накрая приключих.
Бях вече гладна и реших да отида до кухнята да си направя салата.
Отидох до кухнята и докато правех салатата телефон ми извибрира.
Погледнах съобщението.Беше от университета.

Texting with Shawn Mendes (BG teenfiction 2019)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang