На хиляди парченца стъклени, в теб разбивам се.
Топлината и всичко, което имах в теб се побираше.
И защо ти трябваше да тръгваш, питам всеки ден.
Какво не ти дадох?
Какво повече искаше от мен?
И сега стоя тук, останала сам самичка.
Търся изход да избягам от себе си, сякаш бягам от призрак.
И защо го правя аз, все още не разбирам.
Смисъл да те търся вече не намирам.
Къде ще се скрия?
Кого ще потърся?
Вече дори не знам как изобщо да постъпя.
Питам се отново-защо ти трябваше да тръгваш?
Мен да разкъсваш, светът ми да преобръщаш.
Някога, някъде пак ще мина покрай теб
Ще ти кажа "здравей", в очите ти няма да падна отново в плен.
Ще продължа напред, аз вече съм свободен.
Не съм вече пленник от теб поробен.
И всеки път, когато минавам покрай теб,
На хиляди парченца стъклени аз се разбивам..
