Буйна стихия с твоето име през живота ми мина.
Отнесе ме и всичко, което имах заедно с теб си замина.
Не мога да кажа, че бях добре.
Може би след теб все още съм застанала на колене.
В живота ми няма място за друга такава стихия,
Защото още не мога раните си да зашия.
И ще успея ли някога, честно те питам.
Ще успея ли в мислите си да спра да се скитам?
Като глас в пустиня името ти викам, а аз чрез гласа си все до теб не достигам.
Между нас искам да изградя мост.
Но ти рушиш всяка част от този мост, лишавайки ме от отговори на всеки мой следващ въпрос...
