Докато Ребека идваше към мен, Денѝс гореше като олимпийски факел отвътре. Виждах го. -СПЕСТИ СИ ГО РЕБЕКА!!! ОМРЪЗНА НИ ОТ МАЛКИТЕ ТИ ИГРИЧКИ!!! ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА И ЩЕ РАЗКАЖА ЗА ,,СНИМКАТА" РАЗБРА ЛИ МЕ?!?!-разбесня се тя. Никога не съм я виждала толкова гневна! Ребека отвори широка уста, не очаквайки да получи такъв удър под кръста!След което се обърна и отпраши със своите ,,слуги" нанякъде. -Леле Денѝс... наистина не съм го очаквала от теб! Така и се опълчи, че... -Райли, моля те.-погледна ме тъжно и наведе глава, след което извика: -Това е най-малкото, все пак няма да се държи с теб като с улично куче! -Хайде да отиваме към следващия час. Видяхме едно момче идващо към нас:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Здравейте, аз съм Марк. Искате ли да се присъедините в клуба по актьорско майсторство? -Ами засега не, но ще си помислим.-отвърна Денѝс, и продължихме своя път, но той не се предаде и продължи да ни обеждава, накрая Денѝс и писна, и му каза: -Марк, Марк, Марк казахме ти сти- -Аз ще се присъединя-прекъснах Денѝс. -Н-наистина ли? Т-толкова много ти благодаря! И продължихме към химията. -Защо искаше да влезеш в клуба му?- попита ме Денѝс. —Първо исках да спре...-след което и двете се засмяхме. -И второ... ами защо не? Тя ме погледна дълбоко в очите и каза с усмивка: -Това харесвам в теб... -Кое? -Това че имаш такова добро сърце и... е... всичко общо взето.-всичко това казано с топла усмивка, която може да сгрее сърцето. Прегърнах я и прекрачихме прага на стаята, но в същия момент нечии очи ме накараха да спра... Но това не беше Джейк...
И пак спрях на най-интерестната част, но утре ще получите отговора чии очи са привлекли окото на Райли! ХОХО🤩
