Момичето на лошите момчета

Пияната нинджа😂

Нищо необичайно.

Нищо интересно.

Денѝс и Алекс ме изпратиха, и си продължиха пътя.

Тогава се замислих за нещо, което в момента не мога да ви кажа, но сигурно скоро ще разберете.

Прибрах се и беше тихо.. твърде тихо...
-Сигурно татко е излязъл някъде- помислих си аз, и не обърнах много внимание;

Беше почти полунощ а татко го нямаше никъде!
-Сигурно ще остана до по късно-за което се зарадвах, донякъде.
Реших да гледам малко Netflix в стаята си, и докато се осъзная заспах.

Съдудих се от някакъв шум. Но не беше аларната ми, предната ни врата. Все едно някой се опитваше да отвори врата, но не му се получаваше много.

Погледнах колко е часа и беше 5:28 СУТРИНТА!!
Та с всички сили оставащи в мен, и с големия ми мързел да напусна уюта на леглото трябваше да стана.

Изведнъж се сетих.
-Ами ако е крадец?! Чакай.. ама този крадец наистина не знае как се влиза в къща, която искаш да ограбиш.-и още какви ли още простотии, които главата ми може да измисли в 5 сутринта.

Накрая реших да сесамозацитавам ако някоя ,,Пияна Нинджа" се опитва да влезе у нас.
Прерових чантата ми, и намерих едно джобно ножче от колекцията ми.

(И да обичам джобни ножчета и ДА ИМАМ ЦЯЛА КОЛЕКЦИЯ)

Бавно слязох по стълбите и.. какво да видя..
Тази ,,пияна нинджа", която още не можеше да отвори вратата беше БАЩА МИ!!!!

Не можете да си представите изненадата по изморената ми моцуна.

-Татко какво по дяволите правиш?!;
-аМи опИтвАМ сЕ Да оТвоРя ВрАтАта.. нЕ е лИ оЧеВидНо?-отвърна той;
*Да що за въпрос*
-Както и да е, дай да ти помогна.

Той пък взе, че се отпусна, и за малко да падне и да си удари главата. А аз се почувствах като хълк след като можех да издържа баща ми, който
беше 5 пъти по-тежък от мен.

Като по чудо татко се оказа на дивана, а аз вече трябваше да се оправям за училище.

И както вече знаете процедурата:
Идва автобуса;
Идва и Денѝс;
Говорим си по пътя;
И пристигаме;

Докато вървим с Денѝс, Ребека се блъска в мен.
-Внимавай къде вървиш Рейчъл!-и потегли.
Разбирам ако само ме беше блъснала, но и имаше каше по мен.

-МРАЗЯ Я ТАЗИ НАДУВКА! Нека да отида до шкафчето си, мисля че оставих още една блуза там-каза Денѝс и потегли.

И докато още бях на земята близнаците идваха към мен с всичка сила...

Това е засега! Съжалявам че се забавих толкова много! Но този път за да ви се издължа удължих историята!💞
ХОХО❣️