Момичето на лошите момчета

Брат?

-Зравей!
А аз му отвърнах с леко кимване.
-Аз съм Алекс!-отговори много уверено той;
-Райли..-отвърнах;
-Е,...ами, искаш ли да направим една обиколка на игрището?-каза с въодушевена усмивка на лице, опитвайки да скрие нервността в себе си.
-Извинявай Алекс, но не съм много в настроение за тичане в момента. Може би някой друг път?

Докато думите излизаха от устата ми, забелязах как усмивката изчезва постепенно, докато не пеитвори очи и погледна към земята все едно е разочарован РАЗОЧАРОВАН от мен.
Точно когато взе кураж да каже нещо, за което изглеждаше много сигурен Денѝс се появи.

-О, Райли виждам че си се запознала с Алекс!-каза Денѝс;
-Вие да не сте роднини?-попитах аз;
-Правилно мислиш! Алекс ми е брат!
Ококорени очи, изненадана усмивка... това беше моята реакция! Супер!.. Браво Райли, сега кой знае какво братът на Денѝс си мисли! Прекрасно първо впечатление.

-Ами, добре... да отидем на терена?-попита Денѝс ;
-Не съм много в форма-отвърнах;
-Какв-Денѝс направи кратка пауза и извика:
-Алекс ти пък какво гледаш? Я ни остави!- след което бяхме само двете;

-И така, докъде бях? А да, какво ти е? Лошо ли ти е, или да нямаш температура? Я дай да ти пипна челото!-каза тя разтревожено;
-ДЕНЍС, ДЕНЍС! Спри! Недей да преувеличаваш! Знам, че си загрижена, но С Е
У С П О К О Й!
-Извинявай Райли, просто се тревожа за теб. И то много...-като чух това ми се стори все едно корема ми се свива на топка;
-Благодаря Денѝс...- след което се прегърнахме!

Не мина много време и всички бяха на игрището.
Направихме няколко упражнения, след което ме заболя корема и отидох до медицинската сестра.
Даде ми някакви си там хапчета, и си продължих деня.

Деня си мина нормално след което аз, Денѝс и Алекс се прибрахме заедно.

Знам, че по принцип го спирам някъде интересно, но този път не🤷‍♀️
ХОХО🦋