...-Не се тревожете за мен. Просто обикновенни семейни проблеми.... Всичките млъкнаха. И ме изпратиха до нас. Прибрах се и след като те ми казаха ,,чао", както и те на мен. Отворих леко пътната врата, но за щастие татко не беше станал, даже го заварих в позата в която го видях за последно... Преоблякох се и легнах да спя. Събудих се, и избрах да това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Поне днес бях точна. Изчаках училищния автобус, и заех произволно място. По пътя и Денѝс влезе и седна до мен: -Е,.. как беше вчера?- попита ме тя; Не казах нищо...; -Е...?- каза тя, очаквайки отговор; -....- продължавах да запазвам мълчание; -Добре,... добре,... спирам.- и въздиша; Знам, знам, сигурно си мислите защо не ѝ отговорих с поне едно ,,Мина добре, и общо взето,.. нормално!", ако бяхте на мое място бихте ли и казали нещо, след всичко което се случи? Може би да, но поне малко ме разберете... не искам да си припомням нищо за вчера.
И така пристигнахме пред училище, а аз не продумах и думичка, но Денѝс все едно усещаше какво ми е, и нарочно реши поне да разчупи тази тишина с: -Е Райли,... много хубав кейс! От къде го взе? Не я виня, все пак какво вие бихте казали? -Ами, мама ми го даде..., преди да,... почине... Осетих как хиляди сълзи слизат по бузите ми. Внезапно можех видя всички как гледат мен, ...просто едно плачещо момиче, ходещо по коридора. -КАКВО ПЪК ГЛЕДАТЕ ВИЕ?! Я СИ ГЛЕДАЙТЕ ВАШАТА РАБОТА! НЯМАТЕ ЛИ СИ ЖИВОТ БЕ ХОРА?!- изкрещя се Денѝс; Водеше ме до женската тоалетна, където като по чудо нямаше НИКОЙ! Не се сдържах и прегърнах Денѝс (ОТНОВО) с всичка сила! -Райли не се бой, всичко ще бъде наред-утешаваше ме тя, аз плаках, и плаках, и плаках...
Оу стига де, не ме гледайте така. Знам че повечето от вас си казват, че драматизирам, просто съм АДСКИ чувствителна, особено в тази ситуация. (Както и да е)
Изтичахме по най-бързия начин до игрището, за първия час. Денѝс се разрови из раницата си, и се извика: -О НЕ! ЗАБРАВИХ СИ ТЕЛЕФОНА В ТОАЛЕТНАТА! Ще има ли проблем ако те оставя само за малко....само за Ейййй толкова малко?-попита ме по най-сладкия начин; -Тръгвай...- отговорих ѝ с лека усмивка; Тя се втурна бързо вътре, а поредното момче идваше към мен:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Каза ми:...
Ето го пак и новия страмник!Но дали има нещо ,което го прави по-различен от другите? Извинете че не съм качвала от доста време просто съм болна и едвам, едвам успях да я завърша! ХОХО💞
