-... Ще видя какво мога да направя, ще е само за начало... нали? -Да, да сега отивай в стаята си и прави там нещо...- и пак заспа на дивана, а аз мислех какво да правя с целия този товар на гърба си... И какво направих, ами очевидното: /писане на домашни,чистене на къщата от случката по-рано/ докато изведнъж... Телефонът ми извибрира... Това беше Денѝс! *-Хей, Райли* * -Да Денѝс, какво има?* *-Излиза ли ти се?* *-Може*-отвърнах ѝ аз; *-СУПЕР! Ще дойда да те взема след 10 минути!* Добре само трябва да видя какво да правя с тази чорлава коса, уморено-изглеждащо лице и УЖАСНО МИРИШЕЩИ МИ-... май да не добавям още подробности, които не искате да чуете и направо да почвам! Решех, пръсках, пробвах, развалях... и накрая бях готова!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това е семпло така, че е добре! Денѝс се обади за адреса, и след около 2-3 минути беше пред нас. Нямах проблеми след като татко беше страшно пиян и не помръдваше и мускул, затова бързо изтичах до колата пред нас, прегърнах Денѝс и потеглихме. -Е, къде отиваме?- попитах; -Ще видиш...-отговори с нейната си усмивка. Не пътувахме много и стигнахме пред нечия модерна къща с много светлини и музика излизащи от нея. -Ъм, Денѝс... първи ден ми е, толкова неща ми се случиха вече, Джейк и Ребека, Наказанието, новата ми работа в закусвалнята, пък и не съм добре обле- тогава тя ме прекъсна; -Нова работа ли? Райли, искаш ли да ми кажеш нещо? Тогава разбрах как оплесках още повече работата... -Хайде Райли, ще ми кажеш всичко по пътя... Можех да усетя как цялата изтръпвам... Докато влизахме в къщата забелязах няколко познати лица: Момчето от час по химия; Джейк; И онова друго момче от стаята за наказания.
Джейк ме видя и няма как да не каже: -Здравей Райли...- пак с неговата си усмивка... -Тъкмо си тръгвах...- отвърнах му с студено лице; Запътих се към врата, а той ми препречи пътя: -Хей, хей, хей... защо тръгваш? -А ти защо се държа толкова студено с мен вчера в стаята за наказания? -За какво говориш?- учуди се той; -Много добре знаеш, аз дойдох при теб а ти си завъртя очите... - извиках му аз; -Но аз не съм бил вчера в....- спря за момент, и на лицето му излезе голяма усмивка.-ОУУУ, ти не си видяла мен. А брат ми! -БРАТ ТИ?! - ококорих се аз в изненада; -Да, Люк. ХЕЙ ЛЮК ЕЛА ТУК! - извика се през цялата навалица. Докато брат му идваше насам, той ме погледна все едно си мисли...
