Никога няма да те забравя [ЗАВЪРШЕНА]

Липсваше ми...

–"Ало."
–" Ало,  Теди аз съм Jungkook ."
–"Jungkook !  Не искам да звъниш на дъщеря ми! Тя заради теб е съсипана! Не я търси повече!"
–" Но кой е на телефона?"
–"Аз съм майка и! Не и се обаждай! Детето ми е съсипано заради теб, скара се и с нейната приятелка която и беше като семейство! Моля те не и се обаждай повече!"
–"Но, моля Ви. Знам , че я нараних много и за това искам да поправя грешката си, моля Ви дайте ми един шанс."-казах аз през плач
–"Ах, какъв шанс. Кажи какво да направя?"
–"Кажете ми къде живее."
И ето че успях да я убедя. Веднага щом разбрах адреса започнах да се оправям. Времето мина и вече стана 3:00 часа. Тръгнах веднага.  Всички ме питаха за къде бързам така , а аз отговорих , че V ще им каже. Влязох в колата и тръгнах. Беше доста далеч от нашия квартал. Още пътувах , а то взе че се стъмни. Часът беше 18:00.

Г.Т. Теди:
Събудих се и видях , че съм спала доста време. Часът беше 18:00. Отидох при нашите. Мама готвеше,  а татко четеше вестник.
–" Миличка, събуди ли се?"
–" Да , ще се изкъпя."
–" Побързай, вечерята е почти готова. "
Влязох в банята. Изкъпах се и малко ми олекна. Но Jungkook ми липсваше наистина много. Облякох си пижамата:

И тръгнах към кухнята, за да вечеряме. Мама слагаше масата, а татко и помагаше. Аз седнах. Изведнъж на вратата се позвъня.
–"Миличка, отвори ти."- каза мама
Тръгнах да отварям вратата и видях , че това е Jungkook .
–"Теди,.."
Аз не го изслушах а исках да затворя вратата, но той ми попречи с крак.
–" Теди, може ли да поговорим?"
Аз въздъхнах и казах:
–" Не и тук. " Хванах го за ръката и отидохме по натам.
–" Казвай?"
–" Виж , Теди , знам , че те нараних много,  но и на мен не ми е лесно. Наистина нараних те без да искам, но и ти мен ме нарани. Прекарваше толкова време с V и аз наистина много ревнувах. Мислех че ще заобичаш него и наистина ме болеше да те гледам с него. Наистина не мислех това което казах. Казах го в яда си. Моля те ако има някакъв шанс да ми простиш и да се върнеш при мен..."
Аз го прекъснах.  Целунах го. Наистина устните му ми липсваха. 

–"Да се разходим?"- попита Jungkook
–" Мм, по-добре не. Ела вътре. Мама направи вечеря."
–" Цял ден не съм ял нищо. Тогава нека влизаме."
Аз се усмихнах и влязохме.
–" Мамо , татко това е приятелят ми Jungkook. "
Татко стана и изгледа Jungkook.  Подаде ръката си и Jungkook я хвана. Поздравиха се.
–" Е, сядайте.  Направих лазаня . Знам , че Теди много обича. "
Седнахме на масата и започнахме да ядем. Jungkook седеше до татко,  а аз до мама.
–" Е, от кога се познавате?"
–" От 3 седмици , сър."- каза Кук
–" И сте във връзка?"
–" Ами , да влюбихме се."
–" Виж сега , ако разбера , че си наранил момичето ми, ще ти счупя всички кости."- каза татко потупвайки Кук по рамото.
–" Татко,  остави го да се храни."- прекъснах го аз.
–" Само казвам."
–" Не се тревожете , господине ще я пазя и няма да я наранявам. "
След вечеря с Кук решихме да гледаме филм. Мама караше татко да си ходят в стаята , но татко сякаш искаше да наблюдава Jungkook. Най-накрая го убеди.
–" Най-накрая сами." - казах аз
–Да." - каза Кук прегръщайки ме. Пуснахме си романтичен филм. Докато се усетихме времето мина.  Филмът свърши.  Часът беше 00:00. Кук ме целуна по  челото.
–" Липсваше ми, Куки."
–" И ти на мен , беб. "
–" Хайде да лягаме."
Тръгнахме към стаята ми. Кук ме прегърна. Аз легнах на гърдите му. Мълчахме и лежахме. След това аз заспах неусетно.