Никога няма да те забравя [ЗАВЪРШЕНА]

Ново начално

*След 1 месец*

Г.Т. Куки:

Часът в момента е 17:00.

Докато се връщахме с момчетата от студиото пред нашата врата имаше ОТНОВО журналисти. Слязохме от колите и се запътихме към вратата ни. Както вече правят от 1 месец ме затрупват с въпроси. До сега се сдържах,но днес не издържах.
–" Господин Jeon Jungkook, как се разделихте с годеницата Ви Теодора?"
–" Как стана всичко?"
–" Това ли бе вашият край?"
Не се сдържах... Почнах да плача. Откачих. Развиках се.
–" Веднага изчезвайте! Махайте се!"
След това журналистите видяха ,че не съм в настроение за интервюта и видяха как страдам и си тръгнаха. Момчетата ме прегърнаха . Опитаха се да ме успокоят. Но и този път беше безуспешно.  Качих се в стаята ми,затворих се там, взех си тениската на Теди, легнах и продължих да плача. В главата ми долитаха отново и отново наши спомени. Спомени от първата ни среща, спомени от първата ни разходка заедно, спомени за първата ни целувка, за първият ни път, за шегите заедно и споровете също... Бяхме толкова силни. Изтърпяхме какво ли не,но продължихме заедно, а сега всичко свърши... Не мога да спра да се самосъжалявам... Само аз съм виновен! Само аз! Ако не бях постъпил онзи ден така и не бях я изслушал,  сега щеше да е до мен. Няма да си го простя. Никога!

Г.Т. Теди:
Часът в момента е 14:00.
Преди малко се събудих. Закусих и сега се оправям. Днес щях да почвам работа в фирмата на татко. Да, имаме собствена фирма.  Не исках да го правя, но заради него ще почна тази работа. От днес ставам шефка на цялата фирма. Не знам как ще се справям с това и много се притеснявам. Облякох се така:

Погледнах се в огледалото и си казах:
–" Ти можеш, ще се справиш."
–" Миличка, готова ли си?" - беше татко
–" Идвам. "- казах аз и излязох.
Той ме чакаше пред стаята ми. След това с него тръгнахме заедно към офиса. Вече стигнахме.  Той ме разведе и запозна със служителите. След това ме заведе и в моя офис: