Трудно за вярване...

514 25 0
                                    

Не можах да повярвам, че Jungkook мисли така. Не издържах и сълзи се стекоха по лицето ми. Влязох вътре и продумах единствено името на Jungkook през сълзи:
-" Jungkook ..."
-" Теди, не е това което си помисли, нямах това впредвид. "
Аз избягах от стаята. Затичах се по стълбите, а Кук тичаше зад мен крещейки името ми.
Тае видя какво става и стана от дивана. Аз стигнах до вратата и излязох разплакана.
Г.Т. Тае:
Всички бяхме долу и чакахме Теди, Jimin и Jungkook . Изведнъж се чуха викове от горе. Аз се зачудих, но нищо не казах. След известно време видях как Теди тича по стълбите със сълзи,а Кук след нея викайки името и. Станах от дивана,но в това време Теди вече излезе.
-" Jungkook, какво става?"- попитах разгневено аз. Jungkook не каза дума и се качи горе.

*Трябва да намеря Теди *

Аз също излязох. Чудех се къде може да е, а после се сетих че ще може да е в парка. Но не, тя беше разстроена, а там има много хора. Къде може да е? Докато я търсех из улиците заваля силен пороен дъжд. Почнах да тичам и наблизо видях една беседка. Видях че има някой човек там,но трябваше да отида,защото иначе щях да стана мокър. Когато отидох видях, че това е Теди. Тя плачеше. Беше много тъжна. Аз седнах до нея.
-" Хей, ще ми кажеш ли какво стана и защо се натъжи толкова?"
Тя не очакваше да я намеря. Погледна ме и продължи да плаче. Наведе главата си. Аз я хванах за брадичката и я повдигнах така че да мога да гледам красивите и очи.
-" Моля те, не плачи. "
-" Защо все на мен? Мислех че най-накрая съм щастлива,но не е било за дълго."
-"Кажи ми какво стана."
Тя се облегна на рамото ми и почна да разказва. Аз хванах ръката и. Преплетох пръстите ми в нейните. Не знам защо го направих. Харесва ми да сме само двамата, тя сгушена в мен, двамата хванати за ръце.
-" Но, как е могъл да каже такова нещо? Та ти си прекрасна и поне според мен ти не си една обикновена фенка!"
След тези мои думи тя се усмихна.
-" Благодаря! Радвам се, че поне ти мислиш така. Но заболя ме защото го чух от Jungkook. Не мислех че той може да го каже."
-" Все още не го познаваш. А и знаех че ще стане така.
-" Какво искаш да кажеш с това?"- попита ме тя зачудено
-" Ами.. виж... Той е playboy. Нормално е за него, а и знае че има много други момичета. Просто знаех,че ще те нарани,но си мълчах защото виждах че ти наистина го обичаш.
-" Вече не знам. "
-" Какво?"
-" Не знам какво изпитвам към Jungkook. "
След този израз на лицето ми излезе усмивка. Почувствах се добре. Наистина харесвам Теди. Не бих я наранил по този начин.
-" Виж, не искам да плачеш ,моля те"
Протегнах се и избърсах сълзите и. След това седяхме и гледахме пороя дъжд, прегърнати. Само аз и тя. Сами. Дори само с присъствието си ме караше да се влюбвам още повече. Дори да не говорехме в момента бях щастлив, че е до мен.

Никога няма да те забравя [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora