Никога няма да те забравя [ЗАВЪРШЕНА]

Защо ми го причиняваш?

Г.Т. Теди:
Събудих се от алармата. Станах с усмивка на лице. Тя беше заради моят нов приятел Yeonjun . Станах и почнах да се оправям.

Отидох в кухнята при нашите. 
–" Мамо,тате,аз тръгвам на работа."
–" Миличка,седни за малко. Трябва да ти кажем нещо. " - каза мама
От тези думи аз се уплаших.
Седнах и притеснено почнах да задавам въпроси.
–" Какво става? Плашите ме."
–" Ние ще трябва да заминем за дълго време. Знаеш,че искаме да ти направим операция и да можеш да си върнеш паметта. За това ще заминем за New York и ще работим за около 7 години. След това ще дойдем да те вземем. "- каза татко
–" Но защо? Ние имаме достатъчно пари. "
–" Така го решихме. За твое добро е."
Аз кимнах.
–" Е,кога тръгвате?"
–" Полета ни е след няколко часа."
–"Ще ви изпратя до летището ."
Те се съгласиха.

Стигнахме и до там. Чакахме самолета.  Не след дълго той дойде.
Сбогувахме се и аз тръгнах към работа.

След 7 години:

Сега съм тук, на летището, заедно с Yeonjun. Чакам мама и татко да пристигнат. Притеснявах се, за операцията. Yeonjun ме хвана за ръката.
–" Спокойно, всичко ще е наред." - каза ми той.
През тези 7 години живеех заедно с него. Чувствам го като мой брат. Облегнах се на рамото му.
–" Ето ги!" - каза той
Аз веднага станах.
–" Мамооо, татко!"
–" Ето го момичето ми!"- каза мама и ме прегърна.
След това се прибрахме всички заедно вкъщи. Мама направи вечеря. Утре щеше да ми бъде операцията. Седяхме след вечеря на дивана аз,мама и татко и Yeonjun . Заедно като едно семейство.  Гледахме филми и играхме на игри . Докато се забавлявахме стана време за лягане. Останахме само аз и Yeonjun.
–"Лека нощ, Yeonjun."
–" Лека нощ, Теди."

На сутринта:

Събудих се рано. Бях си направила аларма. Оправих се и след това отидох в хола, където всички ме чакаха.
–" Готова ли си да тръгваме?"- попита ме татко
Аз въздъхнах.
–" Ами, да,но малко ме е страх."
–" Спокойно,всичко ще е наред."- обади се Yeonjun и ме хвана за ръката.
Тръгнахме към колата ни. Стигнахме и към болницата.  Настаниха ме в стаята. Бях доста уплашена. Не пуснах ръката на Yeonjun . Доктора дойде.
–" Готови сме за операцията. Трябва да напуснете стаята."- каза лекарят на родителите ми и Yeonjun .
Те излязоха. Първоначално ме исках да пускам Yeonjun ,но той ми каза.
–" Спокойно. Винаги ще бъда до теб. Каквото и да стане ."
След тези думи,той си издърпа ръката и излезе. Сложиха ми приспивателно.