Никога няма да те забравя [ЗАВЪРШЕНА]

Болка

Г.Т. Теди:

Кук хвана ръката ми. Аз тръгнах с нашите към самолета. Пуснах ръката му. Докато вървях не спирах да се обръщам към него. Той също не откъсваше поглед от мен. Качих се в самолета и заплаках. През прозореца продължавах да го гледам. Самолета излетя.

Г.Т. Неутрал:

Теди и Куки не откъсваха поглед един от друг. И двамата плачеха и се гледаха.  Самолета потегли. Jungkook почна да крещи. Свлече се на земята. Крещеше силно.  Диди отиде до него.
–" Jungkook , да тръгваме. "- каза тя плачейки
–" Загубих я..."
–" Хайде, нека тръгваме. Моля те "
Диди и Jungkook тръгнаха. В колата  Jungkook мислеше за Теди. В самолета Теди мислеше за Jungkook . Дори и да не помнеше нищо, тя все пак имаше още чувства към него. Просто това бе истинска любов.

Г.Т. Теди:
През целия път мислех за онзи Jungkook . Макар и да не го помня усещам нещо. Сякаш има любов от години в моето сърце, която е неразрушима. През целия полет мислех за него.
–"Теди, стигнахме. "- каза татко
След известно време се прибрахме вкъщи.
–" Мила,гладна ли си?"- попита ме мама
–" Не, отивам си в стаята. "
Нямах желание за нищо. Беше ми мъчно, а и Диди не е тук до мен. Разделени сме аз съм тук,  а тя чак на другия край на света. Легнах си. Почнах да плача. След това заспах.

Г.Т. Куки:

След като с Диди се прибрахме,аз се качих в стаята ни. Извадих онази наша снимка с Теди. Гледах я. Само тя ми остана. Не исках да виждам никой. Исках да съм сам. Излязох без да кажа на никой. Отидох в парка. Седнах на пейката на която с Теди седяхме. Там беше първата ни разходка заедно. Докато седях с онази снимка в ръка, замислен онзи човек,фотографът дойде и каза:
–" Май вече си сам,а ? Къде е любимата ти?"
Аз въздъхнах и казах:
–" Далеч от мен е... На другият край на света..."
–" Виж,момче имай надеждата,че ще се върне.  Вашето е истинска любов. Вижда се,само на снимката колко се обичате. Не губи надежда"- каза фотографът и тръгна.
Вече стана тъмно. Телефонът ми звънна. Беше V.

–" Ало, Jungkook къде си?"

–" Не се притеснявайте. Идвам."

*Край на разговор*

След като се прибрах момчетата бяха седнали на дивана и си говореха, а Jin готвеше. Jimin ме видя и не пропусна да ме попита:

–" Къде е Теди?"
Аз отидох при тях. Седнах на дивана и казах:
–" Няма я..."
–" Как така я няма?"- каза V и стана от дивана
–"Замина си..."- казах аз и почнах да плача
–" Но как така? Как стана?"- попита Jimin
Аз разказах.  Момчетата почнаха да плачат.
–" Момчета,вечерята е готова."- каза Jin,който не знаеше какво е станало.
–" Но, къде е Теди?"
–"Нека те ти кажат."- казах аз и станах ,защото вече не издържах."
Затворих се в стаята. Взех една тениска на Теди,прегърнах я и заспах в сълзи......

ТОВА БЕШЕ ЗА ТАЗИ ГЛАВА... НЕ Е КОЙ ЗНАЕ КАКВО НО В МОМЕНТА ДРУГО НЕ МИ ИДВА НА ГЛАВАТА. НАПИСАХ Я СПЕЦИАЛНО ЗА DayanaFuente, НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА...❤❤❤