Нормално ли е да живея в собствените си мечти? Много отдавна се чудя, дали съм сама. Възможно е да се самозалъгвам! Иска ми се да попитам някой, но никой няма да ме вземе на сериозно! Толкова съм объркана!
В училище съм кръгла нула. Ако зависеше от мен нямаше да съм в това училище. Но така или иначе в него и извън него аз съм никоя! Иска ми се да намеря някой, който да ме разбира. Да ми помага. Да ме подкрепя.
В очите на хората аз съм просто едно момиче, от което нищо не става! Но не! Аз съм единствената, която вижда живота по различен начин. Това от една страна е супер, но от друга... Хората ме обиждат и ми се подиграват, че се държа по различен начин. Писна ми! Искам да живея живота си нормално! Писна ми да съм просто един боклук в очите на околните! Дори родителите ми не ме разбират!
Не съм виждала родителите си заедно от много години. Баща ми е българин, но работи в Америка. Той е бизнесмен в една, не толкова известна фирма за дрехи. Майка ми също е българка и работи в най-обикновен магазин за хранителни продукти. Живеем в малка къща, но за мен тя е цял замък. Обичам домът си! Може да нямам всичко, което пожелая, но имам всичко, от което се нуждаят.
