Минаха няколко седмици, през които не излизах въобще. Прецених, че вече е време да се върна в училище и да докажа, че не съм просто играчка. Кук ми липсваше малко... Но както и да е.
Погледнах часа и бе 07:38. Нямам никакво време! Станах и веднага започнах да се обличам. Сложих си черен анцунг, бял кроптоп и зелено яке. Тичах от стая в стая, защото си изгубих телефона. Не съм от най-подредените хора, но в крайна сметка го намерих. Взех си раницата, обух си обувките и излязох от домът си, заключвайки.
След няма и пет минути се намирах пред училище. Всички погледи се насочиха към мен, но само една фигура се приближи. Не! Това не бе Кук... Нито някой побойник... Нито пък учител... Някакво непознато за мен момче. Със руса коса и кафеви очи. Бе на пръв поглед мил, но да не съдя книгата по корицата.
-Здравей! Аз съм
