-Кого виждат очите ми! Дейче! Отдавна не сме се виждали! Как си?
Естествено, че ще дойде някой, който да развали приятния ми момент!
-Разкарай се!- погледнах го с погнуса. Как мразя за контактувам със съучениците си. Винаги става това, което най-малко очакваш.
-Няма да стане!- изсмя ми се нагло.
-Разкарай се!- изблъска го Кук.
Не одобрявам действието на Кук, защото сега само си навлича проблеми. И кой ще е виновен накрая? Аз! Искаше ми се да ги спра, но нещо в мен повтаряше, че трябва да ги оставя.
-Остави ме да се забавлявам!- изсъска момчето.
Кук го изблъска отново, а аз го притиснах към стената. Не бих постъпила така принципно, но... Дея вече я няма.
-Отивай да се забавляваш другаде! Писна ми да ти гледам скапаната физиономия! Прост, грозен и противен! Това си ти! Нямаш приятели и дори не знаеш какво значи обич! Никога няма да бъдеш щастлив!- седнах на пейката отново и започнах да си играя на телефона.
-Ама ти си била много устата!- изсмя се иронично и тръгна на някъде.
-Не знаех, че си способна на това...
-И аз не знаех...- усмихнах се леко.
