-Нито съм слаба, нито имам такава усмивка... И никога няма да облека рокля!
-Ще видим...- продължи да рисува, а аз само го наблюдавах. Този човек е странен...
Звънецът би и даде край на часовете за днес. Понечих да стана, но Кук отново ми попречи.
-Какво искаш?
-Ами нали щяхме да слезем долу в залата...
-А да... Прав си! Хайде!
Кук кимна и стана. Взе си раницата и тъгнахме по коридорите.
-Да играем на истината или предизвикателство?- предложи той вървейки до мен. От къде му хрумна?!
-Ами... Добре. Ти си първи... Истина или предизвикателство?
-Истина!- погледна ме.
-Някога напикавал ли си се на обществено място? И ако да, къде?
-Оф! Да!- почервеня.- Бях в училище... В салона... И играхме баскетбол... И едно момче ме удари силно в корема...- обърна се на другата страна.
Започнах да се смея. Кук ме удари по рамото леко и се усмихна. Бе червен като домат.
-Истина или предизвикателство?
-Истина!
-Харесваш ли някого?
-Не!- усмихнах се.- Истина или предизвикателство?
-Истина...- изведнъж усмивката му изчезна.
-Някога обличал ли си момичешки дрехи?
-Да!- засмяхме се заедно.- Ама ме предизвикаха!
-А добре!- продължих да се смея.- А снимки имаш ли?
-Аз-не, но приятелите ми-да!- аз пак започнах да се смея като луда.
-Истина или предизвикателство?
-Предизвикателсто!
-Днес като излезем... Искам да си облечена като момичето от картината...
