-Здравей! Аз съм Джимин! На 17 съм и до колкото разбрах сме съученици!- каза усмихнат той.
Гледах го в очите и се опитвах да разбера намеренията му.
-Може ли да ми помогнеш? Не знам къде се намира класната ни стая.
-Последвай ме- казах сухо, а момчето пред мен се усмихна доволно.
Вървяхме по коридорите, докато не забелязах съучениците си.
-Благодаря ти! А ти всъщност как се казваш?
-Не те интересува- продължих да вървя, но когато видях Кук се спрях. Той говореше с едно момиче и бе усмихнат до уши. Това ме накара да се натъжа. Усетих присъствието на Джимин. Той ме погледна в очите и проследи погледа ми.
-Харесваш ли го?
-Не! Сега се разкарай!
Седнах на пейка, която бе далеч от стаята и съучениците ми. Извасих телефона и слушалките си, и започнах да слушам тъжна музика. Затворих очите си и се пренесох в моя свят. Свят без правила. Свят- чист и изпълнен с нежност. Свят, в който съм себе си. Свят, в който съм щастлива.
