𝐒𝐞𝐚𝐫𝐜𝐡𝐢𝐧𝐠 𝐟𝐨𝐫 𝐢𝐧𝐬𝐩𝐢𝐫𝐚𝐭𝐢𝐨𝐧 // 𝐕𝐊𝐎𝐎𝐊

■ 3.

- Намджун, това беше пълна трагедия! - Чонгкук не пропусна да се оплаче на най-добрия си приятел.

Намираха се в местното кафене, пиейки горещи напитки.

- Не бъди толкова суров със себе си, просто явно не му е било ден! - опита се да успокои приятеля си Джун, но явно не се получаваше.

Чонгкук бе перфекционист до мозъка на костите си и факта, че една от творбите му бе отхвърлена, го изнервяше много.

Всяко нещо, което той създаваше го считаше за част от него, сякаш бе негово дете.

- Вината е моя, изневерих на стила си и сега търпя последствията от това. - жалкото оплакване на Чон продължаваше, а на приятеля му му идваше да стане от стола си, да го хване за рамената и да ги разтръска, докато му крещи "Спокойно, не се отчайвай!".

Чонгкук имаше навика да преосмисля нещата прекалено много и винаги да обвинява себе си за случващото се. Доста нощи преди да заспи точно това правеше. Или пишеше, или твореше, средно положение нямаше. Преосмислянето го караше да твори. Да, вярно, че затормозяваше психиката му, но единственото, което имаше значение за него бе крайния продукт на неговата дейност, а именно книгите му.